4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
[населено място] , 19.04.2018г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на десети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 204/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. против определение № 280/30.11.2017 г. по т.д.№ 1147/2017 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС, с което е прекратено производството по т.д.№1147/2017г.,поради недопустимост на иска, предявен от жалбоподателката против Сдружение „Български футболен съюз„ и [фирма], за прогласяване нищожност на решението по арбитражно дело № 5/2010 г. на Арбитражен съд при Б., постановено по жалба срещу решение от 22.12.2009 г. на Комисията за лицензиране и за дейността на агенти и играчи на Б. /КЛДАИ/, по реда на чл.47 ЗМТА.Жалбоподателката оспорва правилността на определението, с довода за неправилно квалифициране на иска й , като такъв за отмяна , по реда на чл.47 ЗМТА, какъвто би бил недопустим, най-малкото поради неспазване преклузивния срок за предявяването му, съгласно чл.48 ал.1 ЗМТА. Страната счита, че искът е подлежал на разглеждане съобразно общата родова подсъдност, като установителен иск за нищожност на правораздавателен акт, предвид постановяването му от незаконосъобразно сформиран състав от арбитри , но не в резултат на нарушаване вътрешната процедура по формиране на арбитражния състав, съобразно приложимите за АС при Б. правила, а като съставен от арбитри, избрани от незаконосъобразно избран Изпълнителен комитет на Б., доколкото решенията на VІ-тия Конгрес на Сдружението, едно от които е и изборът на нови членове на Изпълнителен комитет на Сдружението, са отменени с влязло в сила решение, на основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ. Алтернативно, обаче, жалбоподателката поддържа и допустимост на иска, на основание по чл.47 ЗМТА, позовавайки се на инцидентно решение в този смисъл на състав на І т.о. на ВКС – № 223/11.04.2017 г. по т.д.№ 992/2016 г.,в който е разгледан по същество иск за отмяна на решение на АС при Б. , по реда на чл.47 ЗМТА, независимо че формулираният петитум на исковата молба е за прогласяване нищожност на арбитражното решение , а не за отмяната му /при това преди изменението на чл.47 ЗМТА – ДВ бр. 8 от 2017 г./.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ произнасянето на съда по иска, съдебен акт .
За да прекрати производството, съставът на І т.о. на ВКС е приел, че постановеното от АС при Б. решение не е въз основа на сключено между страните арбитражно споразумение, по смисъла на чл.19 ГПК, и не попада в предметния обхват на чл.1 ал.1 ЗМТА вр. с пар.3 ал. 1 от ПЗР на ЗМТА, поради което спрямо същото е неприложим реда за атакуване по чл.47 ЗМТА. Арбитражното производство е проведено на основание Устава и Правилника на АС при Б. и арбитражното решение съществува като правен акт в резултат на предоставената изрично на Б. от Държавата – със ЗФВС, компетентност за осъществяване на спортно правосъдие в рамките на спортната федерация. Отношенията между агент на футболист и клуб са част от отношенията между футболисти, агенти и клубове, членуващи в Б. и като такива, по силата на чл.19 ал.1 т.10 от ЗФВС са изключени от подведомствеността на съдилищата. Цитирана е съдебна практика, в подкрепа на тези изводи.
Настоящият състав напълно споделя изложените в атакуваното определение мотиви, като не намира, че инцидентната – макар последваща, спрямо цитираната от състава, съдебна практика – е резултат на междувременно променена концепция , относно допустимостта на иска по чл.47 ЗМТА, по отношение решенията на АС при Б.. По начало, позоваването на кумулативен довод за приложимост на чл.47 ЗМТА е нелогично, с оглед обстоятелството, че прогласяване на нищожност на арбитражно решение, каквато е заявената претенция,съгласно междувременно приетата норма на чл.47 ал.2 ЗМТА, е предвидено при постановяването му по спор, който не подлежи на арбитраж, какъвто довод няма наведен. Касае се за допустим, но специфичен, доброволен футболен арбитраж, съгласие да подчинят волята си на който страните изразяват с факта на възникване на членствено правоотношение между съответния спортен клуб и Б. и с факта на придобиване статут на професионален футболист в този клуб, който арбитраж, с оглед предмета на споровете, които разглежда, и функциите, които изпълнява – вкл. на помирител, е различен от арбитража за частноправни граждански имуществени спорове, по смисъла на чл.4 вр. с чл.1 ЗМТА и чл.19 ал.1 ГПК.
Що се отнася до приоритетното позоваване на страната на различно от разгледаното от състава на ІІ т.о. на ВКС правно основание на иска / установителен иск за нищожност на правораздавателен акт, различен от съдебно, респ. арбитражно – по смисъла на ЗМТА – решение / и подведомственост на същия по правилата на родовата подсъдност, не на ВКС, то и така разгледана исковата молба не предпоставя допустим пред съдилищата иск, предвид следното : Съгласно чл. 77 ал.1 от Устава на Б., споровете между футболни клубове – членове на Съюза, футболисти, треньори , съдии, длъжностни, служебни и медицински лица и агенти на футболисти, произтичащи от взаимоотношенията им в системата на Б., които не са включени в изключителната компетентност на Дисциплинарната и Апелативната комисии, на Лицензионната и на Апелативната комисия по лицензирането , се разглеждат и решават от АС при Б.. Чл.78 ал.1 от Устава на Б. предвижда, че всички спорове в системата на Съюза се разглеждат и решават от органите и по реда, определени в Устава му, в съответствие с разпоредбите му и вътрешните актове на Б.. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, футболните клубове – членове на Б., техните членове , футболистите, треньорите и другите длъжностни , служебни и медицински лица и агентите на футболистите, не могат да отнасят за разглеждане пред съдилищата на Република България спорове,произтичащи от взаимоотношенията им в системата на Съюза. Следователно, компетентността на съдилищата за какъвто и да било контрол по отношение на актове, постановими по този ред, е изключена. Отделно стои въпроса, дали в конкретния случай, с оглед качеството, в което К. П. е действала в полза на юридически лица,чиито права и интереси се твърдят засегнати,вкл. такова – не член на Б., е налице хипотеза на спор „ произтичащ от взаимоотношения в системата на Съюза „ , в който смисъл впрочем са изложени и мотиви в атакуваното арбитражно решение / липсва и изричен отхвърлителен диспозитив по претенцията на ищцата , извън отменителния , по отношение решението на КЛДАИ/. По начало обстоятелства, относими към пасивната процесуална легитимация на Сдружение с нестопанска цел „ Български футболен съюз „, исковата молба не съдържа. В този смисъл, независимо че предходният съдебен състав не е бил обвързан от квалификацията на иска, дадена в определение № 8291/24.03.2017 г. по ч.гр.д.№ 17985/2015 г. на Софийски градски съд, в частта му, с която е потвърдено определение от 22.10.2014 г. по гр.д.№ 18928/2014 г. на 49 състав на СРС, то за същия не е било налице основание за препращане на спора, като такъв по допустим установителен иск за нищожност, на компетентен по правилата на родовата подсъдност, съд.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №280/30.11.2017 г. по т.д.№ 1147/2017 г. на състав на второ търговско отделение на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: