О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
С., 02.11.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова ч. гр. дело № 3988 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. Л. Т. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. Г., срещу определение № 633 от 28.08.2017 г. по ч.гр.д. № 463/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК искането за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК, се обоснова със следните въпроси : 1.Следва ли да се приеме, че държавната такса за въззивното обжалване не е внесена при непредставен платежен документ в указания от съда срок. По този въпрос се поддържа, че е решен в противоречие с определение № 69 от 11.02.2010 г. по ч.гр.д. № 56/2010 на ВКС, IІІ г.о. 2. Следва ли да се приеме, че има редовно уведомяване за отстраняване нередовности във въззивната жалба, когато същата е подадена от пълномощник, а за тези нередовности е уведомена съответната страна. Твърди се, че произнасянето на касационната инстанция по този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по него липсва съдебна практика – основание за допускане касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна С. И. Ц. е депозирала в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, в който поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, вр. чл. 280, ал. 1 ГПК.
С въззивното определение е потвърдено разпореждане № 1896 от 03.08.2017 г. по гр.д. № 254/2016 г. на Районен съд – Мездра. С последното е върната въззивната жалба на Т. Л. Т. срещу постановеното първоинстанционно съдебно решение № 145/10.07.2017 г. Въззивният съд е приел, че жалбоподателят не е отстранил в срок посочената му от съда с разпореждане от 18.07.2017 г. нередовност на жалбата. Последното е получено лично от него на 19.07.2017 г., като изрично е било указано да бъде внесена по посочената сметка на ОС – Враца такса от 190 лв. като се представи документ за това. Посочени са и последиците от неизпълнението – връщане на жалбата. Въззивният съд е констатирал, че до постановяване на обжалваното разпореждане от 03.08.2017 г. указанията на съда не са били изпълнени. Документ за платената на 20.07.2017 г. държавна такса е приложен едва с частната жалба срещу разпореждането за връщане на въззивната жалба. Въззивният съд е приел, че указанията на първоинстанционния съд са частично изпълнени, поради което съгласно разпоредбата на чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. правилно е разпоредено връщане на въззивната жалба.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението.
По отношение на първия формулиран от касатора правен въпрос, не се установява, произнасянето на въззивния съд да е в отклонение от задължителната съдебна практика. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно ясните и недвусмислени разпоредба на чл. 261, т. 4 ГПК, вр. чл. 262, ал. 2, т. 2, вр. ал. 1 ГПК, законодателят категорично е предвидил като изискване за привеждане в редовност на въззивната жалба прилагането към нея на документ за внесена държавна такса, а не самото й внасяне. От значение е самото прилагане /представяне по делото на документа удостоверяващ плащането/ и същото изключва задължение за съда да издирва информация за извършеното плащане по друг начин. Разпоредбите на чл. 262, ал. 2, вр. чл. 261, т. 4 ГПК са императивни. Неизпълнението в предоставения срок на дадени от съда указания при констатирани нередности на подадената въззивна жалба е основание за нейното връщане като извършените от страните процесуални действия след изтичането на преклузивните процесуални срокове следва винаги да се третират по идентичен начин от съда. В този смисъл са постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 156 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6841/2014 г., ВКС, III г. о., определение № 750 от 28.11.2014 г. по ч. т. д. № 3147/2014 г., на ВКС,II т. о. и др. Ето защо, като е съобразил, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания в срок /с изрично и точно възпроизвеждане на изискването за прилагане на документ за платена държавна такса/ и е потвърдил разпореждането за връщане на въззивната жалба, въззивният съд не се е отклонил от константната практика по прилагане на цитираните императивни разпоредби. Не е налице твърдяното противоречие с цитираното от касатора определение № 69 от 11.02.2010 г. по ч.гр.д. № 56/2010 на ВКС, IІІ г.о., което е постановено при друга конкретна фактическа обстановка по спора, а именно изпълнение на указанията на съда за представяне на документа за внесена държавна такса преди постановяване разпореждането за връщане на жалбата.
Вторият въпрос няма характеристиките на правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, същият не е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и не е намерил отражение при постановяване на съдебния акт. По отношение на него не се обосновава и специфичната допълнителна предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Действително, съгласно ясната и непротиворечива разпоредба на чл. 39, ал. 1 ГПК, при наличие на упълномощен представител съдът е длъжен да връчи призовката на него, а не на адреса на страната. Редовността на връчването, обаче не се засяга ако страната е получила призовката или съобщението лично, каквато е и настоящата хипотеза и в който смисъл е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение по чл. 290 ГПК № 292 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 633 от 28.08.2017 г. по ч.гр.д. № 463/2017 г. на Врачанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: