O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 02.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов ч. гр. дело № 751 /2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 2574/12.02.2018 г. на К. И. Б., срещу разпореждане от 19.01.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1650/2017 г. за връщане , заради неизпълнени в срок указания за изправяне на нередовност, на частна касационна жалба срещу постановеното по делото определение.
Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на атакувания съдебен акт и иска отмяната му. Изтъква, че сумата от 15 лв. е непосилна за него с оглед размера на инвалидната му пенсия. Позовава се на определение по друго дело пред ВКС, с което е бил освободен от задължението за държавна такса.
Жалбата е допустима постъпила в срок от надлежна страна и срещу преграждащ съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна.
За да върне частната касационна жалба в обжалваното разпореждане по ч.гр.д. № 1650/2017 администриращият Софийския апелативен съд е приел, че в дадения с предишно разпореждане от 20.12.2017 г. едноседмичен срок, редовно съобщено, жалбоподателят не е представил вносен документ за държавна такса, а вместо това е подал молба, в която обяснява, че не притежава имущество, но не отправя искане за освобождаване от таксата.
Настоящият състав на Върховен касационен съд ІІІ г.о съобрази следното :
Срещу определение № 2575 от 03.08.2017 г. на САС по гр.д. № 1650/2017 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу определение от 26.09.2014 г. на СГС по гр.д. № 11856/2011 г. за прекратяване на делото по предявените от Б. като ФЛ и ЕТ срещу Прокуратурата на РБ и СДВР искове за обезщетение за неимуществени вреди в размер съответно от 100 и от 30 млн. лв., ищецът подава частна касационна жалба вх. № 15090/ 08.09.2017 г. С разпореждане от 08.09.2017 г. на САС са му дадени указания да представи документ за внесена държавна такса от 15 лв. по сметката на ВКС, в противен случай жалбата ще бъде върната. В срока за изпълнение на указанията жалбоподателят К.Б. прави искане за освобождаване от държавна такса, което е оставено от апелативния състав без уважение с определение № 3157 от 04.10.2017 г. , потвърдено с определение № 604 от 15.12.2017 г. на ВКС, IV-то г.о. по ч.г.рд. № 4234/2017 г. След връщане на делото, с разпореждане от 20.12.2017 г., редовно съобщено на 12.01.2018 г., отново са дадени указания за представяне в седмичен срок на документ за платена държавна такса, с посочване на негативните последици от неизпълнението. На 17.01.2018 г. вместо документ, ищецът депозира молба, с която по същество възразява срещу отказа да бъде освободен по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, потвърден от ВКС.
При тези обстоятелства, обжалваното разпореждане се явява законосъобразно.
Редът по чл. 83, ал. 2ГПК е единственият способ, чрез който страната може да преодолее задължението си за внасяне на държавна такса като изискване за редовност на жалбата, извън уредените в чл. 83, ал.1 ГПК и специалните закони хипотези на недължимост на държавната такса по силата на закона.
В случая този ред е бил приложен и изчерпан по неблагоприятен за ищеца начин с определение 604 от 15.12.2017 г. на ВКС, 4-то г.о. по ч.грд. 4234/2017.
Апелативният съд в пълно съответствие с процесуалния закон е дал нова възможност на страната след резултата от производството по чл. 83, ал. 2 ГПК, да внесе и представи документ за дължимата се по частната касационна жалба такса преди да я върне.
Съгласно чл. 275, ал. 2 вр 262, ал. 2, т.2 ГПК частната касационна жалба се връща, когато в срок не се отстранят допуснатите нередовности, каквото съгласно чл 275, ал. 2 вр чл. 261, т. 4 е неприлагането към нея на документ за внесена държавна такса.
Доводът на страната за освобождаването от държавна такса по друго дело е несъстоятелен .Гражданското и имуществено състояние на лицето е променлива величина и се преценява конкретно за всяко дело към момента на отправяне на искането.
Като законосъобразно ,обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, поради коет Върховният касационен съд, с-в на III –то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 19.01.2018 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 1650/2017 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: