О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
[населено място], 20.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3468/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационно жалба на [фирма] срещу решение № 85 от 19.08.2015г., постановено по т.дело № 185/2015г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която, след частична отмяна на решение № 175 от 29.04.2015 г., постановено по търг.дело № 503/2012 г. на Бургаския окръжен съд, са отхвърлени исковете на дружеството срещу [фирма] за сумата 8 250 евро – неустойка по чл.7.3 от Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2.02.2010 г. и законната лихва върху същата за времето от 7.08.2012 г. до изплащането, за разликата над 4620 евро до претендирания размер от 8250 евро, представляваща неустойка по чл.7.1 на договора, както и в частта, с която е потвърдено същото решение в частта, с която са отхвърлени исковете на ищеца за сумата от 15 000 евро неустойка по чл.11 на договора от 2.02.2010г. и за сумата от 50 067.75 евро, като получена без основание. Решението е обжалвано и в частта за разноските. В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмен отговор на касационната жалба изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване в обжалваните части. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК, но същата е допустима само за исковете, предявени на основание чл.92 и чл.55, ал.1, пр.1 ГПК с цена на иска над 20 000лв. Касационната жалба срещу решението на въззивния съд, с което не е уважен искът по чл.92 ЗЗД за разликата над 4620 евро до претендирания размер от 8250 евро, неустойка по чл.7.1 на договора, както и за сумата от 8250 евро, представляваща неустойка по чл.7.3 от предварителния договор за продажба, касационната жалба е процесуално недопустима и ще следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.280, ал.2 ГПК / ДВ бр.50 от 2015г./. Изменението на закона е в сила от 6.7.2015г., а касационната жалба е постъпила в съда на 2.10.2015г.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с иск по чл.92 ЗЗД за сумата от 15 000 евро, уговорена неустойка в чл.11 на предварителен договор за продажба на недв. имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда, намираща се в [населено място], сключен между страните по делото на 2.02.2010г. Собствеността на имота е била прехвърлена на купувача [фирма] по нотариален ред на 18.03.2011г., а удостоверението за въвеждане в експлоатация е било издадено на 26.09.2011г.
За да потвърди решението по този иск, Бургаският апелативен съд е приел, че чл.11 на договора регламентира отговорността на продавача за забава, в случай, че не изпълни задължението си да прехвърли собствеността на имота по нотариален ред в уговорения в чл.5 срок и е идентична с неустойката по чл.7.1 от предварителния договор. Като е тълкувал систематичното място на клаузите, които регламентират отговорността на страните за неизпълнение на договора /чл.7.1. е в раздел „Задължения на продавача“, а чл.11 е в раздел „Общи разпоредби“/, БАС е приел, че приложение следва да намери специалното правило, а именно уговорката в чл.7.1 на договора. Взето е предвид, че неустойката по чл.7.1 е за забава на основното задължение на продавача /да сключи окончателен договор/ и е уговорена като мораторна, която се изчислява на ден с оглед продължителността на забавата. Неустойката по чл.11 е уговорена като цяла сума, без оглед на времето на забавата и визира не забавено, а пълно неизпълнение, т.е. тя е уговорена като компенсаторна. Изводът е, че двете неустойки касаят обезщетяване на различни видове неизпълнение на едно задължение и доколкото в случая е налице забавено изпълнение на това задължение /сключване на окончателен договор след договорения срок/, а не пълно неизпълнение, е дължима неустойката по чл.7.1, но не и тази по чл.11 от предварителния договор.
По искът за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 50 067.75 евро, въззивният съд е приел, че сумата не се дължи, тъй като не се установява да е платена без основание. За да достигне до този извод въззивният съд е извършил тълкуване на клаузите на предварителния договор, в които е уговорена цената на имота, предмет на договора / 168 000 евро/, сроковете на заплащане на отделните вноски и техния размер, начин на плащане /по банков път по предварително определена сметка/. Обсъдени са представените по делото платежни документи : два броя приходни касови ордери общо за сумата от 20 000 евро и 6000 лв., платени на С. А., и четири броя банкови преводи за периода от 11.08.-23.08.2010г. по сметка на продавача [фирма] общо за сумата от 60 000 евро. По делото не е имало спор за плащане на сумите, отбелязани на обратната страна на предварителния договор: за получени от С. А. 25 000 евро на 26.11.2010г. и 10 000 евро на 14 .01.2011г.
По спорния по делото въпрос за направените на обратната страна на предварителния договор отбелязвания на 20.09.2010г. за платени 100 000евро, и сумата платена до тази дата, въззивният съд е приел по начина на записване и при граматическо тълкуване на записванията, преценени с оглед на дадените от страните обяснения, както и записванията след тази дата, заедно с платеното капаро общо за сумата от 65 000евро, че към 20.09.2010г. продавачът е получил сумата от 100 000евро, като част от общо дължимата продажна цена, към която като се прибави сумата от 65 000 евро, платената по договора цена възлиза на 165 000 евро.Твърдението за платена от купувача на продавача сума над тази сума съдът е приел за недоказано.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Първият от материалноправните въпроси : При положение, че изначално не са налице предпоставките по ЗУТ за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация, за което вина носи продавачът – търговец, строител по занятие, следва ли да се приеме обективна невъзможност по смисъла на чл.81 от ЗЗД за изпълнение на поетото задължение за снабдяване с удостоверение за въвеждане в експлоатация на сграда прехвърлянето на собствеността на обекта? Въпросът касае решението на съда, с което е отхвърлен искът по чл.92 ЗЗД за неустойка по т.7.3 от договора. Както беше посочено по- горе решението не подлежи на касационен контрол на основание чл.280, ал.2 ГПК. Въпросът няма обуславящо изводите на съда значение за неустойката по чл.11 на договора и за иска по чл.55, ал.1, пр.първо ЗЗД.
Въпрос №2 : При изрично прието за безспорно извършено плащане в изготвения доклад от съда по чл.146 ГПК , който доклад и обстоятелство не е оспорено от страните по делото, допустимо ли е да бъдат дадени указания в тази насока от съдебния състав и съответно възможност за събиране на доказателства да бъде прието за недоказано извършеното плащане? Касаторът поддържа, че решението е постановено в противоречие на решение №64 по гр.дело № 5569/2013г., ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС. Действително в доклада по чл.146 ГПК е записано, че ответникът не оспорва твърдението на ищеца за получена от него сума в размер на 218 067.75 евро, не зависимо, че в отговора на исковата молба и първото по делото заседание ответникът е поддържал становище на оспорване на исковете по основание и размер. Същевременно, съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указано на ищеца да докаже плащането на заявените от него суми, а ответникът – основанието на което е получил сумата от 50 067.75 евро. В доклада съдът не е обявил на страните, че фактът на получаване на сумата от 218 067.75 евро от ответника е безспорен за съда факт и не се нуждае от доказване/ чл.146, ал.1, т.4 ГПК/. При така сложените факти в доклада по чл.146 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, не е налице поддържаното от касатора противоречие с цитираното решение на ВКС, ІV г.о., с което е дадено отговор, че когато съдът е дал указание на страната, че в нейна тежест е да установи определени от нея факти от значение за спора, но те останат недоказани в процеса, следва да понесе неблагоприятните последици от недоказването и че съдът е длъжен да приеме, че тези факти са останали недоказани. По конкретното дело съдът е приел, че ищецът не е доказал твърдението си, че е платил в повече от дължимото по предварителния договор в размер на исковата молба, а ответникът е доказал, че не е получил сума в твърдения размер. Аргументи за противоречие с ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС не са изложени.
По третия въпрос „Допустимо ли е, при констатирано „двусмислие” на документ – разписка и установена от съда необходимост от тълкуване, да се установява със свидетелски показания действителната воля на страните относно условията, причините и обстоятелствата, при които е извършено плащането на сумата в брой? Въпросът е обоснован с отказа на въззивния съд да допусне до разпит свидетели, за условията при които са извършвани плащанията по договора и по специално на плащането на 29.09.2010г. Като допълнителен критерий съдът сочи решение № 546 по гр.дело № 856/2009г. и решение № 524 по гр.дело №167/2011г. на ІVг.о. на ВКС.
Настоящият състав на ВКС, ТК намира, че обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решението на БАС и двете решения на ВКС са постановени при различни факти, липсва идентичност на правните въпроси, поради което не е осъществен допълнителния селективен критерий. В решение № 546 по гр.дело № 856/2009г. и решение № 524 по гр.дело №167/2011г. на ІVг.о. на ВКС е прието, че свидетелски показания са недопустими при неформалните договори, съгласно забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК, относно сключването /съществуването/ на договора и съществените елементи, които характеризират договора, като свидетелски показания са допустими, за установяване на обстоятелства във връзка със сключване на договора като: поведението на страните преди и след сключването на договора, характера на преговорите преди сключване на договора. В конкретният случай съдът е тълкувал смисъла на записване на обратната страна на договора, като е използвал граматическите правила, събраните доказателства за извършени плащания по договора, които са били безспорни, клаузите на договора, записването в нотариалния акт за собственост, като при съвкупната преценка на доказателствата е направил извод, че записването касае платената от купувача сума към датата 20.09.2010г. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт може да се извършва едва след като бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл. 290, ал. 1 ГПК/, но не във фазата на селектиране на касационата жалба.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №85/19.08. 2015г., постановено по в.т.дело №185 /2015 г. на Бургаския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение № 175 от 29.04.2015г. постановено по т.дело № 503/2012г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на [фирма] срещу [фирма] за сумата от 50 067.75 евро, като получена без основание по договор от 2.02.2010г., както и за сумата от 15 000евро, представляваща договорна неустойка по чл.11 на договора.
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на [фирма] срещу [фирма] срещу решение №85/19.08. 2015г., постановено по в.т.дело №185 /2015 г. на Бургаския апелативен съд, с което е отхвърлен искът за неустойка за сумата от 8250 евро, неустойка по чл.7.3 на предварителния договор за продажба от 2.02.2010г. и е потвърдено решение №175 от 29.04.2015г., постановено по т.дело №503/2012г. на Бургаския окръжен съд за разликата над 4620 евро до 8250 евро, представляваща неустойка по чл.7.1 на предварителния договор от 2.02.2010г.
Определението, с което се оставя без разглеждане касационната жалба може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
В останалата част определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: