2
ч. гр. д. № 3076/2017 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 20.09.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3076/2017 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Л. Б. И. и И. Н. И., двамата представлявани от адв. Г. Г., против определение № 2146/28.06.2017 г. по ч. гр. д. № 3178/2017 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу определение от 12.01.2017 г., постановено по гр. д № 16511/2015 г. по описа на Софийски градски съд, с което е върната частната им касационна жалба с вх. № 23739/22.02.2016 г. срещу определение от 20.01.2016 г. по ч. гр. д № 16511/2015 г. по описа на Софийски градски съд, IV „Б“ с-в.
Изложени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди се, че Софийски апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, поради което било налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима.
Пред Върховния касационен съд се обжалва определение на апелативен съд, постановено в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 във връзка с, ал. 1, т. 1 ГПК (в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г.). Съгласно посочената разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховния касационен съд, но по частните жалби срещу такива определения, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция – чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК или от състав на ВКС – чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С оглед това разпределение на функционалната компетентност по частните жалби срещу определенията (разпорежданията) по чл. 274, ал. 1 ГПК на въззивната инстанция, инстанционният контрол е изчерпан – апелативният съд се е произнесъл по частната жалба срещу въззивното определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Съдебния акт на апелативен съд не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като не попада в никоя от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК. По същия начин не подлежат на обжалване по този ред и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Определената в процесуалния закон различна функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд (окръжен или апелативен) не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Поради изложеното подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК, е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на Л. Б. И. и И. Н. И. против определение № 2146/28.06.2017 г., постановено по ч. гр. д. № 3178/2017 г. по описа на Софийски Апелативен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 3076/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: