О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 31.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 536/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 във вр. с чл.396, ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Сдружение „Туристическо дружество „Н. С.” – [населено място], срещу определение № 855 от 18.12.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 823/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото определение, след отмяна на определение № 263 от 24.11.2015 г. по т. д. № 141/2015 г. на Търговищки окръжен съд, е допуснато обезпечение на предявения от Сдружение с нестопанска цел „Български туристически съюз” против Сдружение „Туристическо дружество „Н. С.” иск с правно основание чл.439 ГПК за установяване несъществуването на вземания на Сдружение „Туристическо дружество „Н. С.” по изпълнителен лист от 23.09.2015 г., издаден по т. д. № 96/2015 г. на Софийски апелативен съд, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20157690400607 по описа на ЧСИ с рег. № 769 с район на действие Търговищки окръжен съд, чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело, при представяне на гаранция в размер на 15 000 лв.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Частният жалбоподател поддържа, че обезпечението е допуснато, без да е налице една от предпоставките за обезпечаване на предявения срещу него иск – вероятна основателност на иска. Навежда оплакване, че при произнасянето по молбата за допускане на обезпечение въззивният съд не е взел предвид липсата на доказателства за извършено от ищеца – длъжник плащане, релевирано като основание за несъществуване на вземанията, и не е обсъдил възраженията му в отговора на исковата молба, насочени към оспорване на твърдяното от ищеца плащане и на неговия погасителен ефект.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното определение въззивният съд е разрешил неправилно следния процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : „Тогава, когато молбата за обезпечение на иск е подадена по висящо дело и по делото вече е постъпил отговор от ответника, следва ли възраженията и доказателствата в отговора да бъдат обсъдени при преценката на съда за вероятна основателност на иска като една от предпоставките за допускане на обезпечението”.
Ответникът Сдружение с нестопанска цел „Български туристически съюз” не заявява становище по жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.396, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК.
За да отмени определението на Търговищки окръжен съд и да допусне обезпечение на предявения в производството по т. д. № 141/2015 г. от Сдружение с нестопанска цел „Български туристически съюз” против Сдружение „Туристическо дружество „Н. С.” отрицателен установителен иск за несъществуване на вземания на сдружението – ответник към сдружението – ищец, за които е издаден изпълнителен лист по т. д. № 96/2015 г. на Софийски апелативен съд и е образувано изпълнително дело № 20157690400607 по описа на ЧСИ с рег. № 769, Варненски апелативен съд е приел, че искът е допустим и че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 ГПК за неговото обезпечаване чрез налагане на посочената от ищеца обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на изпълнителния лист. При преценката за вероятна основателност на иска като една от предпоставките за допускане на обезпечение съдът е взел предвид твърдените в исковата молба факти, с които ищецът е обосновал несъществуването на вземанията – погасяване на вземанията чрез плащане, извършено след издаване на изпълнителния лист в полза на кредитор, на когото вземанията са прехвърлени с договор за цесия от първоначалния кредитор /ответник по иска/, и представените по делото доказателства. В зависимост от извършената преценка съдът е направил извод, че обезпечението следва да се допусне при условията на чл.391, ал.1, т.2 ГПК – представяне на парична гаранция от ищеца в размер на 15 000 лв., определена съобразно критериите на чл.391, ал.3 ГПК и преценка на преките и непосредствени вреди, които взискателят в изпълнителното производство би претърпял като последица от спиране на принудителното изпълнение. Въззивният съд е посочил, че доколкото в стадия на обезпечение на иска съдът преценява само вероятната основателност на иска, при произнасянето по молбата за обезпечение не следва да се обсъждат въведените от ответника с отговора на исковата молба оспорвания и възражения за несключване на договор за цесия с предмет спорните вземания и за липса на плащане, погасяващо вземанията.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на постановеното от Варненски апелативен съд определение.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният жалбоподател е обосновал общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК с твърдение, че въззивният съд е разрешил неправилно процесуалния въпрос дали при преценката на вероятната основателност на обезпечавания иск по висящо дело съдът следва да обсъди възраженията и доказателствата на ответника в отговора на исковата молба. Според задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – т.1, в стадия за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд не преценява правилността на обжалвания въззивен акт, а извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК не са тъждествени с основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които са от значение за правилността на въззивния акт и по които Върховният касационен съд се произнася само в случай, че се допусне касационно обжалване. Поради относимостта на въпроса към правилността на въззивното определение същият не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Освен по изложените съображения, формулираният в изложението въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК и поради това, че допускането на обезпечение не е обусловено от необсъждане на възраженията в отговора на исковата молба, насочени към отричане на твърдяното от ищеца погасяване на вземанията по изпълнителния лист. За да допусне поисканото обезпечение, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК и е определил парична гаранция, подкрепяща вероятната основателност на обезпечавания иск. Определяйки парична гаранция, съдът несъмнено е отчел обстоятелството, че на етапа на обезпечаване на иска ищецът не е представил категорични доказателства за несъществуване на отричаните с иска вземания, в каквато насока са и възраженията в отговора на исковата молба, с необсъждането на които е свързан поставеният в изложението въпрос. След като допускането на обезпечението е резултат от прилагане на разпоредбата на чл.391, ал.1, т.2 ГПК, въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване по посочения от жалбоподателя въпрос.
Не е осъществена и допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, с която е аргументирано искането за допускане на касационно обжалване. По приложението на чл.391, ал.1 ГПК съществува трайна и непротиворечива практика на ВКС – определение № 746/30.09.2011 г. по ч. т. д. № 601/2011 г. на ІІ т. о., определение № 15/14.01.2013 г. по ч. т. д. № 434/2012 г. на ІІ т. о. и др., която е в смисъл, че преценката на съда относно предпоставките за допускане на обезпечение е винаги конкретна и е в зависимост от специфичните за всяко дело факти и доказателства; в зависимост от фактите и доказателствата по делото съдът разполага с правомощието да прецени дали представените в обезпечителното производство писмени доказателства са достатъчно убедителни, за да подкрепят вероятната основателност на иска и обезпечението да се допусне в хипотезата на чл.391, ал.1, т.1 ГПК, или за допускане на обезпечението е необходимо ищецът да представи гаранция в определен размер, съгласно чл.391, ал.1, т.2 ГПК; дори когато искът е подкрепен с убедителни доказателства, съдът по своя преценка може да обуслови допускането на обезпечение от представянето на гаранция – чл.391, ал.2 ГПК. Наличието на посочената практика, с която въззивното определение е съобразено, прави неприложимо поддържаното от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 823/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 855 от 18.12.2015 г., постановено по в. ч. т. д. № 823/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :