О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 31.03.2020 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 224 по описа за 2020 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. М. Г., чрез адвокат А. П., срещу въззивно решение № 7281/29.10.2019 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 10149/2018 г.
Излага доводи за неправилност, които следва да се квалифицират като такива за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да се уважат. Претендира присъждане на направените по делото съдебноделоводни разноски.
Насрещната страна “Транспасифик Серт.“ ЕООД, чрез адвокат К. Г., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за инстанцията.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният Софийски градски съд, като потвърдил решението на първостепенния Софийски районен съд, отхвърлил исковете на Р. М. Г. против “Транспасифик Серт.“ ЕООД за отмяна на заповед за уволнение като незаконна на осн. чл. 344, ал. 1, т.1 КТ и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 11 100 лева на осн. чл. 344, ал. 1, т.3 КТ. Осъдил ищцата Р. Г. да заплати на работодателя съдебноделоводни разноски, сторени по делото.
За да постанови този резултат, въззивният съд установил, че Р. Г. заема длъжността “одитор качество“, считано от 12.08.2015 г. по трудово правоотношение с “Транспасифик Серт.“ ЕООД. В периода 03.10.2018 г. – 20.12.2018 г. служителят е в отпуск поради временна неработоспособност. Към 15.10.2018 г. работодателят променя изискването за степен на владеене на английски език за длъжността “одитор качество“ от добро на отлично, каквито умения Г. не притежава. Новото изискване е въведено и в длъжностната характеристика за длъжността, която не е връчена на ищцата поради това, че е в отпуск. На 06.12.2018 г. на работодателя е дадено предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ. Със заповед № 11/07.12.2018 г. управителят на “Транспасифик Серт.“ ЕООД прекратява трудовото правоотношение на Р. Г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, считано от 07.12.2018 г.
По делото е установено още, че още двама служители при работодателя заемат длъжност „одитор качество“ и те притежават съответно сертификат за владеене на английски език С1 ADVANCED и за успешно положен изпит TOEFL. Установено е, също така, че за изпълнение на трудовите функции на длъжността
Установил, че за удостоверяване степента на владеене на английски език работодателят въвел изрични изисквания – притежание на сертификат за ниво. Приел за установено още, че по делото са налични двуезично изготвени от ищцата одитни доклади, но преводите на английски език не са изготвени от Р. Г., а от други лица. Установил, че към момента на прекратяване на трудовия договор на Р. Г. в “Транспасифик Серт.“ ЕООД са работили още две лица на същата длъжност, които притежавали необходимите сертификати за владеене на английски език. Приел, че невръчването на новата длъжностна характеристика не води само по себе си до незаконосъобразност на уволнението. Установил, че новото изискване за по-висока степен на владеене на английски език не представлява злоупотреба с права на работодателя, а същото е необходимо с оглед ефективното изпълнение на длъжността, доколкото изготвените одитни доклади от “Транспасифик Серт.“ ЕООД, съгласно вътрешната организация на работодателя, винаги се превеждат на английски език. Приел, че фактът, че ищцата Р. Г. не отговаряла на изискването за много добро владеене на английски език при постъпването си на длъжността “одитор качество“ и работодателят бил наясно с това не влияе на законосъобразността на уволнението, доколкото “Транспасифик Серт.“ ЕООД имал право да измени изискванията за заемане на длъжността и това попада в неговата суверенна преценка.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с правните въпроси: следва ли да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ тогава, когато не е доказано по безспорен начин изменение на изискванията за заеманата от служителя длъжност и следва ли да се счита за законосъобразна заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ тогава, когато изискванията за заемане на длъжността са били налице към момента на възникването на трудовото правоотношение, като поддържа противоречие с с решение № 4/ 27.01.2014 г. по гр.д. № 4608/2013 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 208/23.03.2010 г. по гр.д. № 650/2009 г. на ВКС, III г.о., решение с решение № 1219/31.10.2003 г. по гр.д. № 3455/2001 г. на ВКС, III г.о. и решение № 28/26.02.2014 г. по гр.д. №2917/2013 г. на ВКС, IV г.о
Поставените правни въпроси са неотносими към постановеното от въззивния съд. Той е приел за установено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е налице изменение в изискванията за владеене на английски език от добро на отлично. Несъгласието с фактическите изводи на въззивния съд само по себе си нее основание за допускане на касационно обжалване, нито има отношение към поставените правни въпроси.
Изложеното се отнася и до третия поставен въпрос – следва ли при оспорване на законността на прекратяване на трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ работодателят да представи доказателства, установяващи по несъмнен начин обективната необходимост от промяна на образователния ценз за длъжността по длъжностна характеристика. Съдът по настоящото дело е приел за установено, че за работодателят съществува доказана обективна необходимост от въведената промяна. Освен това, следва да се уточни, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност. Работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните характеристики изискванията за образование и квалификация, както и другите изисквания за заемане на определена длъжност и съдът не е компетентен да се произнася какво образование, каква квалификация и други изисквания налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право, или да се установява дискриминационен подход. Добросъвестността на страните по трудовото правоотношение, вкл. на работодателя, се предполага, на осн. чл. 8, ал. 2 КТ, поради това, страната която я оборва носи тежестта на доказване. Съдът изследва наличие на проявни форми на недобросъвестност от работодателя, когато такива факти, съответно възражения, са въведени от страните по надлежен ред и в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът – работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна поради твърдения за злоупотреба, трябва да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, като носи тежестта и да ги докаже.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 1065 лв. заплатен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 7281/29.10.2019 г., постановено от Софийски градски съд по гр.д. № 10149/2018 г.
ОСЪЖДА Р. М. Г. да заплати на “Транспасифик Серт.“ ЕООД сумата в размер на 1065 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени в производството пред Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: