3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 04.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 130/2010 година
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. у. “С. о.”[населено място], представлявано от директора Н. М., чрез юрисконсулт Б.В. срещу решението на Х. окръжен съд от 15.ХІ.2009 г. по в.гр.д.№ 241/2009г. за оставяне в сила на решение № 372/10.ІІ.2009 г. постановено по гр.д.№ 576/2008 г. на РС Димитровград, с което е уважен искът с правно основание чл. 97 ал.3 от ГПК(отм.) на М. Т. Р. срещу касатора за признаване за установено, че документът, представляващ “ведомост за заплащане на труда на кооператорите на бригада-кравеферма за 1974 г. на ТКЗС[населено място] за периода м.януари 1974 до май 1974 г. е неистински в частта, с която под № 19 е записано името М. Т. Д. вместо вярното М. Т. Р.. Изтъкват се оплаквания за недопустимост както и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл. 287 от ГПК е постъпил отговор от законните наследници на ищцата И. А. А., А. Р. Р. и Р. А. Х., всички от[населено място], чрез адвокати М. П. К. и София Д. У., двете от Хасковската АК, в който се поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като жалбата не попада в приложното поле на чл. 280 ал.1 от ГПК поради непосочване на материалноправния или процесуалноправния въпрос от значение за изхода по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Първоначалната ищца е пенсионер с отпусната пенсия на основание чл. 9 от Закона за пенсиите (отм.) с разпореждане № 010158/15.І.1993 г. за изслужено време и старост за 20 години, 5 месеца и 20 дни трудов стаж от трета категория. Вследствие ревизионен акт на финансов ревизор при “С. осигуряване”[населено място] е прието, че неправилно е зачетен трудов и осигурителен стаж за периода от 1.І. до 31.V.1974 г. поради вписано във ведомостта за заплатите на ТКЗС[населено място] име М. Т. Д. вместо нейното име М. Т. Р.. Въз основа на тази ревизия е издадено разпореждане на Н. – териториално поделение Х., с което ищцата е следвало да възстанови получена пенсия и лихви в размер на 9606 лв общо.
Първоначално искът й е бил предявен по чл. 441 от ГПК и е бил уважен, но с решение на ВКС, ІV г.о. № 563 от 26.V.2008 г. постановено по гр.д.№ 1680/2007 г. са обезсилени съдебните актове и в това решение са дадени указания за правилна квалификация на спора по чл. 97 ал.3 пр.1 от ГПК(отм.) понеже установяването на действителното фактическо положение следва да стане по реда на състезателното производство след събиране на доказателства и обсъждане доводите и възраженията на страните, а не в охранително производство, каквото е това по чл. 436 и 441 от ГПК(отм.)
След връщане на делото за ново разглеждане РС-Димитровград е уважил иска в съответствие със събраните по делото доказателства, а Х. окръжен съд е оставил в сила това решение.
В касационната жалба се съдържат доводи за неправилна преценка на събраните по делото доказателства, както и за недопустимост на иска. Атакува се наличието на правен интерес от установителния иск. Касаторът се позовава на представен във втората инстанция документ от Териториалното поделение на Н.[населено място], в който се сочи, че на първоначалната ищца е признат трудов стаж в посочения исков период. Не е отменено обаче разпореждането на Н. за възстановяване на над 9 хиляди лева, така че е налице правен интерес от иска по чл. 97 ал.3 пр.1 от ГПК(отм.), а доводите за недопустимост на иска са неоснователни. За допустимостта и валидността на съдебните актове ВКС е длъжен да следи и извън приложното поле на чл. 280 ал.1 от ГПК с оглед на т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС от 19.ІІ.2010 г. Приложеното решение на ВС на РБ от 1960 г. във връзка с необходимостта от правен интерес за споровете по чл. 97 от ГПК(отм.) няма връзка с изводите на съда по настоящото дело, обосноваващи наличието на правен интерес.
В останалата част от касационната жалба и изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК се съдържат доводи относно свидетелските показания и тяхната преценка. Липсват формулирани въпроси по чл. 280 ал.1 от ГПК, което се сочи и в отговора по чл. 287 от ГПК на наследниците на първоначалната ищца, починала на 26.ІХ.2008 г. по време на разглеждането на спора пред Димитровградския районен съд. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, според т.1 на посоченото по-горе Тълкувателно решение.
Изложеното обуславя изводът за неоснователност на направеното искане от касатора за допускане на касационно обжалване на решението на Х. окръжен съд. Независимо от изхода на спора по чл. 288 от ГПК, при отсъствие на искане за разноски и документ за извършването им, такива не се присъждат за настоящата инстанция.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 367 от 5.ХІ.2009 г. на Х. окръжен съд по в.гр.д.№ 241/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: