ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
София,06.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 5746 по описа за 2014 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Р., от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Д. П. от АК-Варна срещу решение №1051/08.07.2014г., постановено по в.гр.дело №1597/2013г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение, с което е отменено изцяло решение № 1521 от 03.04.2013г. по гр.дело №12321/2010г. по описа на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав и е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу А. А. А. от [населено място] иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване до размера на 3/16 на дарението, обективирано в нотариален акт №, том , рег.№, дело №г. на нотариус с рег. № Л. Г., вписан в СВ с вх. рег.№ 12877, №128, т. , д. № г., с който Х. С. Р., починал на 28.06.2010г. е дарил на А. А. А. собствените си 3/16 ид. части от недвижим имот-апартамент №, с площ от 71.12 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] състоящ се от: две стаи, кухня и сервизни помещения, при граници: тр. площ, [улица], стълб. клетка и ап.№, ведно с принадлежащото му избено помещение №, с площ от 7.57 кв.м., при граници: тр. площ, изба на сем. Р., коридор, изба на сем. Ж. и таванско помещение №, с площ от 17.85 кв.м., при граници: тр. площ, таван на сем. Вучкови и от двете страни коридор, ведно с 1.9000% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху даржавно място, попадащо в 18-ти подрайон на града.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба-А. А. А., от [населено място], оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв. М. Х. З. от АК-В.. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
По заявените основания за допускане до на касационно обжалване, съдът намира следното:
С обжалваното решение № 1051/08.07.2014г. по гр.дело №1597/2013г. Варненски окръжен съд, Гражданско отделение е отменил изцяло решение №1521 от 03.04.2013г. по гр.дело №12321/2010г. по описа на Варненския районен съд, ХХVІ-ти състав и е отхвърлил предявения от Н. С. Р. срещу А. А. А. иск с правно основание чл.31 ЗЗД за унищожаване до размер на 3/16 на дарението, с което починалият негов брат и наследодател дарява на А. А. А. идеални части от гореописания недвижим имот.
Варненският окръжен съд е приел, че предявеният иск по чл.31 ЗЗД е неоснователен, тъй като няма данни към 14.05.2008г. (датата на изповядване на сделката, чието унищожение се иска по нотариален ред) Х. Р. да е бил в състояние, което да не му позволява да разбира и ръководи действията си. Анализирайки заключенията на изслушаните по делото единична и четири тройни съдебно-медицински експертизи в съвкупност със събраната медицинска документация и разпитаните по делото свидетели-в това число личния лекар и нотариуса по сделката въззивният съд е прие, че към момента на извършеното дарение-14.5.2008 г Х. С. Р. е разбирал свойството и значението на извършеното.Вътрешното си убеждение е обосновал и с факта, че самият ищец е живял в едно домакинство с починалия негов брат-близнак.Така Р. постоянно и ежедневно е бил свидетел на поведението и проявите на починалия.Независимо от това ищецът е придружил брат си в деня на сделката и двамата заедно са дарили на племенника си /ответник по делото/ притежаваната от тях идеална част, като преди това с друга сделка са му продали останалата.Пред нотариуса ищецът по никакъв начин не е заявил съмнение относно дееспособността на брат си, нито се е опитал да възпрепятства сделката.Това поведение на касатора, преценено в съвкупността на доказателствата по делото е дало основание на съда да приеме, че искът по чл.31 от ЗЗД е неоснователен.
В касационната жалба са наведени оплаквания за нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.Посочено е касационното основание на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Повдигнати са следните процесуалноправни въпроси:
1.За начина, по който се извършва преценката на събраните по делото доказателства и задължението на съда да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и
2. Следва ли при преценка дали дееспособно лице, сключило договора е могло да разбира или ръководи действията си, съдът да се довери изцяло на заключението на експертизите /т.е. определящи са медицинските критерии/ или съдът следва да направи преценката си, съобразявайки освен медицинските още и житейските и юридическите критерии, разглеждайки заключенията на приетите медицински експертизи заедно с всички други ангажирани по делото доказателства, относими към преценката за състоянието на лицето към релевантния момент.
С изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът представя ППВС № 7 от 27.12.1965 за обобщаване на практиката по някои въпроси на второ инстанционното производство, ТР № 1 от 17.7.2001 г на ОСГК ВКС и реше ние № 698 от 12.1.2011 г по гр.дело № 14/2010 г на ВКС, Трето ГО.
Представеното от касатора постановление няма отношение към поставения процесуално правен въпрос, тъй като касае второинстанционното производство при действието на ГПК /отм/.Не е налице и твърдяното противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г. В т.10 на същото същото е прието, че съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания.Това е сторил и въззивния съд допускайки и изслушвайки пред себе си две нови тройни съдебно-психиатрични експертизи, чиято доказателствена сила е преценил съобразно всички събрани доказателства като е изложил мотиви защо кридитира тези експертни мнения, които са дали заключение за дееспособността на прехвърлителя към датата на сделката.В този смисъл въззивното решение е постановено изцяло в съответствие с процесуалния закон и задължителната практика на ВКС, обективирана в решение по чл.290 от ГПК № 108/16.5.2011 г по гр.дело № 1814/2009 г на ВКС, Четвърто ГО с което е прието, че заключението на вещите лица, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото.Съдът не е длъжен да възприеме експертното заключение, дори и когато страната не е направила възражения срещу него–чл.202 от ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му.Независимо дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата.
На следващо място касаторът подържа, че мотивите на въззивното решение противоречат на задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 698/12.1.2011 г по гр.дело № 14/2010 г на ВКС, Трето ГО постановено по реда на чл.290 от ГПК.С него е прието, че при преценка дали дееспособното лице, сключило договора е могло да разбира и ръководи действията си, която е определяща при произнасяне по иска с правно основание чл.31 от ЗЗД съдът е длъжен да съобрази всички относими, установени към релевантния момент обстоятелства съобразно чл.235 и сл.от ГПК без да дава превес на заключенията на съдебно-медицинските експертизи когато между тях има противоречия.Всички доказателства следва да бъдат разгледани в тяхната съвкупност.Точно това е направил и въззивния съд.Следователно в обжалваното решение и в представеното с изложението решение е даден идентичен отговор на поставения въпрос, като е прието, че съвкупния доказателствен материал обосновава извода за това, че към момента на извършване на сделката прехвърлителят е можел разумно, свободно и съзнателно да формира и изяви волята си.
Предвид отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решение
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1051/08.07.2014г., постановено по в.гр.дело №1597/2013г. на Окръжен съд-Варна, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.