О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№183
ГР. София, 08.03.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 13.02.17 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия Иванова т.д. №60277/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд В. /АС/ по т.д. №487/14 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на въззивното решение е отхвърлен искът на касатора срещу [фирма], [населено място] с пр. осн. чл.266, ал.1 ЗЗД за разликата над 36 673,75 лв./ представляващи дължимо възнаграждение по сключен между страните договор за изработка относно СМР по посочените актове обр.19/ до присъдената първоначално сума 98 059,40 лв.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал.1,т.1-3 ГПК по въпросите от предмета на спора: 1.Обвързан ли е въззивният съд при повторното разглеждане на делото от фактическите констатации и правните изводи на ВКС в отменителното решение по отношение на обстоятелствата, за които е събран необходимият доказателствен материал и не са предмет на задължителните указания на ВКС? 2. Допустимо ли е при връщане на делото от ВКС със задължителни указания предявяването на искове, представляващи по своята характеристика новопредявени, както и на възражения за прихващане, касаещи некачествено извършени работи, извън процесните?.
Намира, че въпросите са решени от въззивния съд в противоречие с ТР №1/13 г., ТР №1/01 г. ОСГТК и решения по т.д. №537/11 г., по гр.д. №634/11 г. на второ г.о., по т.д. №1135/09 г. на второ т.о. и по т.д. №820/12 г. на второ т.о. на ВКС. Казусът се решава противоречиво от съдилищата и произнасянето по него ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Във връзка с втория въпрос касаторът се позовава на недопустимост на въззивното решение. Сочи, че решението е и неправилно, като намира, че са допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, довели до необосновани фактически изводи и до нарушаване на материалния закон.
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват. В р. по гр.д. №634/11 г.на второ го. на ВКС е даден отговор на поставения от касатора първи въпрос, а именно: Новото разглеждане на делото по чл.218з ГПК, отм./ и аналогичния чл.294, ал.1 ГПК/ започва от това процесуално действие, което е било опорочено и което е дало основание за отмяна на решението, а указанията на ВКС по тълкуване и прилагане на закона с оглед релевантните факти по конкретния спор са задължителни за въззивния съд. Задължителни за въззивния съд са и указанията на ВКС, съдържащи се в отменителното решение от гледна точка на даденото тълкуване на установените по делото факти и правните им последици. Следователно споровете за правното значение на установените по делото факти, обсъдени от касационния съд се преклудират и въззивният съд е длъжен да се съобрази с направеното тълкуване при постановяване на решението си.
В случая въззивният съд е следвал задължителните указания в отменителното решение на ВКС по гр.д. №1938/13 г. първо т.о. по приложението на закона – чл.265, ал.2, вр. с ал.1 ЗЗД, а именно: При възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, предявено в производство по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна негодност на изработеното, но при установяване на неточно/некачествено/ изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД намаляване на дължимото възнаграждение, съответно на изпълнението, на основание същата разпоредба. Противно тълкуване се явява в противоречие с императивните норми на чл. 266, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Въззивният съд се е съобразил и с дадените от ВКС указания относно релевантните за спора факти и начина на установяването им – л.8 и 9 от отменителното решение на ВКС. За установяване извършването на процесните СМР, посочени в исковата молба и във връзка с възраженията на ответника за непълното им или некачествено изпълнение, ВКС в отменителното решение е дал указания за изготвянето на ново подробно експертно заключение, като се съобразят и заключенията на експертизите /единична и тройна/, приети в производството по обезпечаване на доказателства, доколкото същите са изследвали въпроса относно действителния обем на изпълнените на обекта СМР към дата, последваща изготвянето и на процесните протоколи, като следва да бъде количествено засечено съответствието между установените на обекта СМР от съответния вид и количествата им съвкупно по протоколите за вече приети СМР и по процесните протоколи. Също в съответствие с възраженията на ответника – за липса на надлежно остойностяване на изработеното, доколкото се касае за едностранно изготвени от изпълнителя протоколи остойностяващи работата, на основание т. 3 ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС вр. с чл. 162 ГПК въззивният съд е следвало да възложи и експертиза за проверка на това остойностяване, съобразявайки приложението на твърди единични цени за отделните видове работи във вече приети от възложителя протоколи за СМР, както и в съответствие с договора и приложената по обезпечителното производство двустранно изготвена количествено-стойностна сметка, също съдържаща единични цени. Едва при установено фактическото изпълнение на работи в съответния вид и обем би било необходимо, предвид възраженията на ответника, произнасяне относно качеството на изработеното и то качеството на изработеното и предаденото с процесните протоколи за СМР. В тази връзка, в изпълнение принципите на чл. 7, ал. 1, пр. второ и чл. 10 ГПК вр. с чл. 145, ал. 1 и ал. 2 ГПК, както първоинстанционният съд, така и въззивният съд по необходимост и с оглед произнасяне по доводите във въззивната жалба на ответника, са дължали изясняване позициите на страните /съобразявайки че и ответникът е приел останалите на обекта, извън процесните, СМР и дължи становище кои именно СМР е приел/ относно това: къде /в кой подобект или подетап на изработеното/ се твърди извършването на процесните СМР и спрямо тази им индивидуализация, кои недостатъци на изпълнението ответникът противопоставя, като относими именно и само към процесните СМР, доколкото за вече приетите СМР, като не е установил характеристика на скрити недостатъци, възраженията му са преклудирани, на основание чл. 264, ал. 3 ЗЗД.
След изпълнение на тези указания въззивният съд е остойностил действително извършените процесни СМР, приспаднал е от сумата им платения аванс и е намалил получения остатък със сумата за поправка на констатираните недостатъци, които са с явен характер, не са неотстраними, не водят до пълна негодност на изработеното и се отнасят до СМР по процесните актове, поради което предявяването им от ответника не е преклудирано / в подобен смисъл е и р. по т.д. №537/11 г. на второ т.о. на ВКС/.
Въззивното решение не противоречи на практиката на ВКС по поставените въпроси, нито е вероятно недопустимо във връзка с втория от въпросите. Въззивният съд, следвайки посочените по –горе указания в отменителното решение на ВКС се е произнесъл по спора в очертания с отменителното решение предметен обхват, след изясняване на позициите на страните и уточняване на противопоставените от ответника недостатъци при изпълнението на процесните СМР / по посочените актове обр.19/, като е назначил и необходимите за изясняване на спора експертизи.
В това производство ВКС не разглежда оплакванията за касационни основания по чл.281, т.3 ГПК, на които се позовава в изложението си касаторът. В ТР №1/19.02.10 г. е разяснено, че основанията по чл.280, ал.1 ГПК са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК и са разграничени целта, предпоставките и приложното поле на двете групи основания.
Не са налице основания за допускане на обжалването на въззивното решение, в посочената по –горе отхвърлителна за иска част и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд В. по т.д. №487/14 г. от 4.05.16 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: