О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр. София, 08.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1798/15г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. И. Ч. от [населено място], С. област срещу въззивно решение № 362 от 21.11.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1354/14г. на Старозагорския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил частично решение № 302 от 06.06.2014г. по гр.д.№ 2789/13 г. на Казанлъшкия районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователни предявените от Р. И. Ч. срещу С. И. Г. искове по чл.27 ЗЗД искове за унищожаване на пълномощно от 27.06.13г. с нотариално удостоверен подпис и съдържание, както и пълномощно от 28.05.13г. с нотариално удостоверен подпис и съдържание за разпореждане с недвижими имоти на територията на [община] и други права /двете с упълномощител И. С. Г./, като извършени при грешка и измама и по чл.108 ЗС за предаване собствеността и владението върху 2/6 ид.части от подробно описаните в решението девет недвижими имота.
По делото е установено, че страните са преки низходящи на И. С. Г., починал на 12.10.2013г. През същата година процесните имоти са прехвърлени от наследодателя на ответника срещу задължение за гледане и издръжка. При сключените четири сделки прехвърлителят е бил представляван от адвокат А. С., която към датата на нотариалното удостоверяване на подписите върху двете пълномощни е била лишено от правото да упражнява адвокатска професия поради наложени наказания за допуснати дисциплинарна нарушения.
За да постанови решението си въззивният съд е приел възражението на ищцата, че сключените алеаторни договори са нищожни поради липса на основание, тъй като близката смърт на прехвърлителя е била известна на приобретателя, за неоснователно, доколкото тя е настъпила вследствие на самоубийство и нe e имало как ответникът да е знаел със сигурност за нея. Прието е също, че съдът не следва да обсъжда твърденията за нищожност на сделките поради симулация, тъй като такъв иск не е бил предявен, нито е било направено своевременно такова възражение.
По отношение на предявения иск за унищожаване на двете упълномощителните сделки е прието, че те не са сключени при грешка в лицето, тъй като в конкретния случай дългогодишното познанство, близките отношения и правните знания на упълномощеното лице са мотивирали наследодателя на страните да обсъди с него възможните начини за прехвърляне на процесните имоти и да го упълномощи да го представлява при извършването на сделките, а пълномощните не са дадени поради това, че лицето упражнява адвокатска професия. Изложени са и съображения, че не са налице измамливи действия от страна на упълномощеното лице, тъй като за извършването на сделките не е било необходимо то да бъде адвокат, респ. да уведомява упълномощителя за липсата на това качество.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1. налице ли е грешка/измама при упълномощаването, при което упълномощителят е посочил изрично конкретно специално качество, в което и заради което упълномощава определено лице, което качество обаче упълномощеното лице въобще не е имало или е загубило още преди упълномощителните сделки, която липса на качество упълномощеното лице е скрило от упълномощителя и в чия тежест е доказване на това, че ако упълномощителят е знаел, че лицето няма такова качество към момента на упълномощаването, упълномощителят пак е щял да му предостави същите права; 2. представляват ли самостоятелен иск изрично определените и заявените от ищеца като преюдициални спрямо предявения иск по чл. 108 ЗС твърдения в исковата молба досежно нищожността на придобивните основания на ответника без да има формулиран петитум с такова искане и ако не представляват такъв иск, следва ли съдът да ги разгледа в мотивите си с оглед задължението му да определи предмета на спора и да разгледа всички твърдения, искания и доказателства на страните; 3. при предявен иск по чл.108 ЗС преюдициалното твърдение на ищеца досежно нищожността на придобивните основания на ответника, заявено още в исковата молба, с което се обуславя предявения иск, представляват ли новопредявен иск, респ. несвоевременно направено възражение и 4.длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на изясняване, да прецени всички правнорелевантни факти и да обсъди всички доказателства и доводи на страните в мотивите си-задължения, фиксирани в чл.12 и чл.135 ГПК. Поддържа се, че всички въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, а първият е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК, т.1 разяснения касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл.284, ал.1, т.3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая по първия поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне, тъй като по делото е установено, че наследодателят на страните е упълномощил лицето, което да го представлява при сключването на сделките по посочените по-горе причини, а не заради това, че то е действащ адвокат. С оглед на това въпросът дали упълномощителят е знаел, че към този момент лицето е било лишено от правото да упражнява адвокатска професия не обуславя изхода на спора. Липсва и противоречие по този въпрос с представената задължителна и незадължителна практика на ВКС и на РС-Свиленград, отнасяща се до различни от настоящата хипотези.
Във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи за наличието на визираните в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки и същите по отношение на този въпрос не са налице, доколкото не е налице непълнота или неяснота на правната уредба и съществува богата съдебна практика, с която въззивното решение е съобразено.
Останалите въпроси се поставят от касатора във връзка с приетото от въззивния съд, че не следва да обсъжда твърденията за нищожност на сделките поради тяхната привидност, тъй като такъв иск не е бил предявен, нито е било направено своевременно такова възражение. По тези въпроси, така като са формулирани, във въззивното решение също липсва произнасяне, тъй като в случая в исковата молба не са направени фактически твърдения, че алеаторните договори прикриват друг вид сделки /завещание и дарение/, а това е направено едва в хода на процеса след първото по делото заседание, което според практиката на ВКС е процесуално недопустимо. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване, а и не е налице никакво противоречие с представената във връзка с тях практика на ВКС.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба сторените от него пред настоящата инстанция разноски в размер на 3100 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване на въззивно решение № 362 от 21.11.2014г., постановено по в.гр.д.№ 1354/14г. на Старозагорския окръжен съд.
О с ъ ж д а Р. И. Ч. от [населено място], С. област да заплати на С. И. Г. от същото село сумата от 3100 лв. /три хиляди и сто лева/ разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: