3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
[населено място], 09.05. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 1460/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 161449/29.12.2015 г. на [фирма], [населено място], чрез пълномощниците си адв. Г. Н. от АК-Р. и адв. А. М. от АК-С., срещу определение от 08.12.2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, III “Г” въззивен състав, с което е оставено без уважение искане по чл. 248 ГПК за изменение на решение от 26.06.2015 г. по в.гр.д. № 19049/2014 г. на Софийския градски съд, в частта му за разноските. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение като счита, че съдът неправилно е уважил възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, подробни съображения, за което са изложени в частната жалба.
Ответницата по частната жалба М. Р. Я. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. К. Г. М. от АК-С. в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорва като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното разпореждане с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение искането по чл. 248 ГПК на [фирма] за изменение на решението в частта за разноските, като е приел, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева надхвърля почти четири пъти минималния размер на адвокатското възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а с оглед фактическата и правна сложност на делото възражението за прекомерност на претендираното от ответника възнаграждение е основателно. Изложени са съображения, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение в случая – 1000 лева, който надвишава почти два пъти минималния размер съгласно Наредбата не се явява занижен с оглед фактическата и правна сложност на делото, доколкото във въззивната инстанция делото е приключило в едно съдебно заседание, а събраните доказателства се свеждат до разпит на 1 свидетел, като не са установени нови фактически положения, доколкото нововъведения довод за незаконност на уволнението, обуславящ закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ е бил преклудиран, което не е налагало защита по същество, а предоставената възможност за писмени защити не води до извод за по-висока фактическа и правна сложност на делото. В тази връзка, съдът е приел, че правилно с въззивното решение е намален размера на присъденото адвокатско възнаграждение до размер, надвишаващ установения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/.
В срока за обжалване, а ако определението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното определение в частта му за разноските /по арг. на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК/. В конкретния случай с молба от 27.08.2015 г. е поискано изменение на въззивното решение в частта му, с която е прието, че възражението за прекомерност на разноските за адвокатския хонорар e основателно, съобразно действителната фактическа и правна сложност, като правилно с обжалваното определение искането е оставено без уважение. Предмет на адвокатската защита е било гражданско дело – трудов спор, образувано по предявени обективно съединени искове срещу частния жалбоподател по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на незаконност на извършено уволнение и обусловен от него иск за обезщетение за оставане без работа по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Видно е от данните по делото, че осъществяваната правна защита във въззивното производство се е изразила в участие в едно съдебно заседание по делото с разпит на един свидетел и в изготвяне на писмена защита. Като се има предвид, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, следва да се приеме, че действително претендираното адвокатско възнаграждение от 2000 лева се явява прекомерно високо и правилно въззивният съд го е намалил до размер, съответен и надхвърлящ установения минимален размер. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела по искове за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен самостоятелно – не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2; за други неоценяеми искове – 200 лв.; за трудови дела с определен интерес – съобразно ал. 2. По оценяемия иск минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 е в размер 515, 60 лева. При тези данни, въззивният съд правилно е приел, че съобразно установените в Наредба № 1 минимални размери на адвокатските възнаграждения, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
По изложените съображения, частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а постановеното определение като правилно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.12.2015 г. по в.гр.д. № 19049/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, III “Г” въззивен състав, с което е оставено без уважение искането по чл. 248, ал. 1 ГПК на [фирма] [населено място] за изменение на решение от 26.06.2015 г. по в. гр. д. № 19049/2014 г. на Софийски градски съд, ГО, III “Г” въззивен състав, в частта му за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: