О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
София, 10.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на пети март февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4526 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №166 от 11.07.08г. по гр.д. №45/08г. на П. окръжен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция, е отменено решение №251 от 15.06.05г. по гр.д. №192/04г. на Р. районен съд в частта, с която са определени делбените части на съделителите и делбата е допусната при нови квоти – 4/18 ид.части за С. Й. С.; 6/18 ид.части за Б. Д. В. и Е. С. В. в съпружеска имуществена общност; 1/18 ид.част за Е. С. В. ; 3/18 части за В. С. Б. и 4/18 части за А. С. Й. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата обжалвана част, с която е била допусната делба на процесните движими вещи.
Въззивният съд е приел, че В. Б. , С. С. и Б. В. са сключили неформален договор за гражданско дружество, въз основа на който съвместно са обработвали земеделска земя през периода 1993-1994г. За осъществяване на общата дейност, те закупили земеделска техника. Фактурите за закупуване на техниката са издадени само на името на С. С. , който е бил страна по договорите за продажба. За уточняване на отношенията между тях е бил подписан „договор” от 17.06.94г., съгласно който техниката е закупена с общи парични средства и принадлежи равностойно на тримата. През 1995г. отношенията между съдружниците се влошили и през следващата година те окончателно са преустановили общата дейност. Съдът е приел, че закупените земеделски машини са станали обща собственост на съдружниците, при равни дялове, съгласно чл.359, ал.2 от ЗЗД. Тъй като при закупуването всеки един от тях е бил женен, дяловете им са станали съпружеска имуществена общност. За да определи квотите на съсобственост към момента на постановяване на въззивното решение, съдът е отчел факта на настъпилия развод между В, както и смъртта на Ц. С. /съпруга на С. С. /, настъпила в хода на съдебния процес.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от С. Й. С., Б. Д. В. , Е. С. В. и А. С. Й.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че като не се е произнесъл по главния иск за делба, основан на оригинерно придобивно основание, а само по евентуалния иск за делба на съсобственост, възникнала на договорно основание, въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, а освен това този съществен процесуален въпрос бил от значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Освен това се поддържа, че съдът се е произнесъл и по съществен материалноправен въпрос за собствеността върху процесните вещи, при което не е приложил правилно материалния закон, поради което решението на ВКС по спора би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Изводът на въззивния съд за наличие на договор за гражданско дружество бил необоснован.
Ответникът в производството – В. С. Б. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Производството за делба е особено исково производство, което се развива по специални правила. Съгласно чл.344, ал.1 от ГПК, решението, с което се допуска делба, следва да съдържа произнасяне по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Няма изискване за съда да посочи юридическите факти, от което е възникнала съсобствеността. Това е така, тъй като основанието на иска за делба е наличието на съсобственост, без значение от какъв конкретно юридически факт е възникнала. Когато в исковата молба се сочат две или повече различни основания за съсобственост, съдът не постановява отделен диспозитив по всяко от тях. Той или отхвърля иска за делба, или допуска делбата, в зависимост от това дали е приел наличие на съсобственост на някое от сочените основания или не. В този смисъл е и практиката на ВКС. Въззивният съд е процедирал съобразно тази практика, решението му е в съответствие и с разпоредбата на закона, поради което по този въпрос не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По съществения материалноправен въпрос – за наличието на съсобственост между страните, приложение намира разпоредбата на чл.359, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Текстовете на двете алинеи са ясни, не се нуждаят от тълкуване, а конкретният казус не съдържа специфики, които да наложат някаква особеност в приложението на закона, която може да доведе до развитието на правото. При наличието на писмен документ, който съдържа признание на страните, че земеделската техника е закупена с общи средства и принадлежи равностойно на тримата, както и при данните по делото, че закупуването е станало за осъществяване на съвместна селскостопанска дейност, правилно въззивният съд е приел, че техниката е станала обща собственост на тримата съдружници, при равни права.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №166 от 11.07.08г. по гр.д. №45/08г. на П. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: