О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 183
гр.София, 23.03.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 760/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “EВН България Е. ”, гр. П. срещу решение №405 от 18.03.2008г., постановено по в.гр.дело №3162/2006г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, в осъдителната му част. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно при наличието на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК и с молба да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят исковете на Н. К. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието визирано в чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Производството по чл.288 ГПК е образувано и по касационна жалба на Н. П. К. в частта, с която е отхвърлен искът му, с молба ответникът да бъде осъден да възстанови ел.захранването на всички останали електромери, вкл. на електромера посочена като изчезнал, като го възстанови за своя сметка. Позовава се на основанието по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в отхвърлителната му част.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение на окръжен съд.
С решение №405 от 18.03.2008г., постановено по гр.дело №3162/2006г. Пловдивският окръжен съд е осъдил касатора “EВН България Е. ”, гр. П. да възстанови електрозахранването на електромери с №7376706 и №4271698 по партида № 6* на името на Н. К. и е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд, с което са отхвърлени исковете му за изпълнение на задължение на дружеството по договор за продажба на електроенергия за възстановяване на ел. захранването на третия електромер, записан по партидата му, а именно електромер № 3*ъззивният съд е приел за доказано съществуването на облигационна връзка между страните по договор/ партида/ № 6* за снабдяването на ищеца с ел.енергия, въз основа на който през м. януари 2003г. е било прекъснато ел.захранването на три броя електромери № 3* и №4271698. Направен е извод от съда, че неправилно е било прекъсването на ел. захранването на последните два електромера, след като от назначената счетоводна експертиза не се установява по тях ищецът
да има задължения, а за първия електромер е приел, че за него има непогасено задължение от наемателя на обекта, който е захранвал електромера, което със съгласието на ищеца е било прехвърлено по откритата на негово име партида № 6253.
По касационната жалба на “EВН България Е. ”, гр. П.:
В депозираното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение в осъдителната му част е обоснована с твърдението, че дружеството е прекъснато ел. захранването на електромерите по партидата на ищеца на законно основание, чл.24 от писмения договор за продажба на ел. енергия, а не както неправилно е приел въззивния съд, че ищецът с молба е изразил воля, че счита партида №6253 за своя и е поел задължението да заплати остатъка от цената на консумираната от наемателя ел. енергия по партида №5899. Изложено е още, че окръжният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно решение, приемайки, че не са събрани доказателства, установяващи задължение на купувача, поради несъобразяване с обстоятелството, че документите се пазят от продавача за определен период от време /36 месеца, съгласно чл.12, т.8 от О. условия/. За да обоснове основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът представя два броя решения на ВАС.
От изложеното не може да се счете, се е осъществено основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение в уважителната му част. На първо място не е изпълнено императивното изискване на закона касаторът да посочи съществения материалноправен или процесуално правен въпрос, обусловил решаващите изводи на въззивния съд за частично уважаване на иска на ищца. В случая съществения материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, е за неправилно реализирано право на продавача по договор за доставка на ел. енергия, изразяващо се в прекъсване на ел. захранването по три броя електромера на ищеца. Изложението има отношения към основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт, доказателство за което са релевираните от касатора оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Искът на ищеца е уважен не защото между страните няма сключен договор за продажба на ел. енергия, както неправилно се твърди от касатора, а поради неизпълнение на задължението му по чл.127 ГПК/отм/ да докаже договорно основание за прекъсване на тока. Не е доказана и втората предпоставка на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК – същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос да е решаван противоречиво от съдилищата. Тълкуването на разпоредбата налага извода, че това основание е осъществено само при наличието на влезли в сила решения по граждански дела, с които същият правен въпрос е решен по различен начин. Съгласно чл.291 ГПК Върховният касационен съд има задължението да уеднакви практиката при противоречиво решавани правни въпроси, а това са тези по гражданскоправни спорове. Следователно, решенията на административните съдилища не представляват противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
По касационната жалба на Н. К.
Касаторът поддържа основание за допускане касационно обжалване на въззивнато решение в отхвърлителна му част по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Необосновава извод за допускане касационно обжалване на въззивното решение позоваването на допуснато от въззивния съд нарушение на чл.128, ал.2 ГПК/отм/ поради неприлагането на нормата от съда за факти, за които, според касатора, другата страна е създала пречки за установяването им. Така релевирано оплакването попада в приложното поле на основанията за отмяна на решенията поради тяхната неправилност, изчерпателно изброени в чл.281, т.3 ГПК. За да е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК то следва приложимата правна норма да е обусловила решаващите изводи на съда и да е неясна или непълна или да се налага по тълкувателен път да се изясни нейното съдържание. Основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК ще е налице, когато са осъществени кумулативно посочените в закона две изисквания – същественият въпрос да е от значение не само за точното прилагане на закона, но и за развитие на правото въобще. В случая въззивният съд е аргументирал изводите си за неоснователност на иска на ищеца след обсъждане на релевантните за правния спор доказателства. Липсват в мотивите на решението аргументи по приложението на чл.128, ал.2 ГПК/отм/, поради което поставеният от касатора въпрос не е съществен процесуалноправен въпрос по делото, по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Отделно, в изложението си за касационните основания, касаторът изобщо не поддържа становище, че поставеният от него въпрос по чл.128, ал.2 ГПК/отм/ е от значение за развитие на правото, нито е обосновал подобна релевантност, поради което не може да се приеме, че атакуваното решение попада в приложното поле на касационно обжалване.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, неправилно посочено по т.1, която има предвид решенията на ВС и ВКС, които имат задължителна за съдилищата сила. След като поставеният от касатора въпрос не съществен за спора, не може да се приеме, че е решен по различен начин от даденото в решение № 423 от 16.03.1956г. по гр.дело № 1507/1956г. на Іг.о. на ВС разрешение по прилагането на процесуалната норма.
В заключение отсъстват релевираните от касаторите основания за допускане касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №405/18.03.2008г., постановено по в.гр.дело № 3162/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: