3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 12.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2967/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение №1293 от 07.06.2017 г. по гр.д. № 83/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил и възпроизвел текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Поставил е въпросът – „ Допустимо ли е съдът за целите на процеса да приеме обстоятелство за нововъзникнало като настъпило след предявяване на иска и с оглед разпоредбата на чл.235,ал.3 да го вземе предвид като такова от значение за спорното право, и едновременно с това да придаде на същото обстоятелство материалноправно значение с обратно действие като възникнало в минал период от време и обуславящо развитието на материалното отношение, залегнало в основата на правния спор”. Касаторът подробно е развил оплакването си за неправилност на решението / така квалифицирано и от него/, включително и чрез възпроизвеждане на касационната си жалба, във връзка с приетото от въззивният съд по отношение на възражението му, че не е изпълнил задълженията си по договора, поради това, че не е бил наясно с дължимия размер на вноските, заради актуализация на Б., за чийто променен размер не е бил уведомен. В заключение лаконично е отбелязал, че по този въпрос не намерил съдебна практика, поради което смятал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос не релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е съобразен с мотивите на въззивният съд, който по възражението на настоящият касатор за това, че не дължи „ лихва”като част от лизинговата вноска, поради неуведомяване за изменението на базовия лихвен процент е приел, че съобразно данните по делото и заключението на експерта, размерът на лизинговите вноски се претендира по уговорените суми по погасителен план към анекс № 1 на договорите за лизинг, а не в размер едностранно изменен от лизингодателя. Освен това е посочено, че и фактурите са достигнали до знанието на лизингополучателя още с размяната на книжа, който факт също следва да бъде взет предвид, като в тази връзка очевидно, с оглед мотивите към решението, съставът е имал предвид изпълнението, което е могло да бъде осъществено и в хода на процеса. С оглед тези мотиви и главно поради това, че касаторът неправилно е възприел мотив, който е допълнителен и не формира самостоятелно извода на съда, не може да бъде изведена релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК на поставения въпрос. Но дори и от него да бъде изведен такъв, който съответства на изискването на за общо основание, то същият би обусловил само наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от страната, то същата следва да сочи доводи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата, нито лаконичното заявление че не е намерила практика. Оплакванията за неправилност на решението са ирелевантни към тази фаза на касационното производство.
С оглед така депозираното изложение, следователно не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1293 от 07.06.2017 г. по гр.д. № 83/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: