Определение №184 от 13.3.2012 по гр. дело №41/41 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 184
София, 13.03.2012г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на седми март през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 41/ 2012 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.288 ГПК.
К. Х. К. –С. чрез пълномощника си адв.И. Ш. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав от 12.08.2011г. по гр.д.№ 14009/2010г. само в частта, в която е отхвърлен иска за делба на златни монети и нумизматична колекция от сребърни монети.
Ответникът Г. Д. С. е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице основанията по чл.280ал.1 т.1-3 ГПК и моли жалбата да не се допуска за разглеждане по същество, както и да му се присъдят разноските по делото.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е отменил по жалбата на К. Х. К. –С. решението на Софийския районен съд, 53 състав, от 14.07.2010 г. по гр. дело № 38207/2008 г. в частта, в която е допуснат до делба недвижим имот- селскостопански имот с площ от 725 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община] при условията на чл.345 ГПК и е допуснал делба на елия имот при равни права между съсобствениците К. Х. К. –С. и Г. Д. С. . В останалата част , в която е отхвърлен иска за делба на движими вещи – сребърни и златни монети, първоинстанционното решение е потвърдено.
Съдът е приел, че в първата фаза на делбата се разрешават въпросите за кои вещи, между кои лица и при какви квоти следва да се извърши делбата. Когато се иска делба на движими вещи, съдът съгласно чл.344, ал.1, изр.2-ро ГПК задължително посочва кой ги държи, следователно този въпрос също се включва в предмета на доказване. В случая от представените писмени доказателства и от свидетелските показания не може да се установи в чие държане се намират вещите , което внася съмнение за наличността им, а според ППВС 7/73 до делба се допускат съществуващи към момента на предявяване на иска вещи..
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречие между обжалваното решение и решение на ВКС, ІV г.о № 324 от 22.04.2010г. по гр.д.№ 1413/2009 г., в което е прието, че предвидената в закона процесуална възможност за препращане към мотивите на районния съд не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на собствени мотиви. В случая обаче въззивният съд е изложил и собствени мотиви, следователно твърдяното противоречие не е налице.
Не е налице и второто поддържано основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса при положение, че съделителите, бивши съпрузи, не оспорват съсобствеността, а само факта при кого се намират вещите, неустановяване на държането има ли отношение към допускането на делбата. Действително разпоредбата на чл.34 ЗС не поставя такова изискване, но както е посочил и въззивният съд, то се съдържа в разпоредбата на чл. 344 ал.1 изр.2 ГПК, аналогична с чл.282 ал.2 ГПК /отм./. В съдебната практика на ВКС няма противоречие, че ако в процеса не е доказано местонахождението на движимите вещи, делбата не следва да се допуска – решение по гр.д.№ 608/2006г. на ВКС, І г.о., решение по гр.д.№ 703/2004г., І г.о., следователно не се касае за правна норма, която е непълна и неясна и по поставения въпрос няма противоречива съдебна практика.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000лв. /хиляда лева/ , представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.12.2011г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-Б въззивен състав от 12.08.2011г. по гр.д.№ 14009/2010г. в обжалваната част, в която е отхвърлен иска за делба на движимите вещи.
ОСЪЖДА К. Х. К. –С. да заплати на Г. Д. С. сумата 1000 лв./хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top