О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
[населено място], 13.03.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №2716/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на С. С. И. от [населено място], чрез адв. С. М. от П., срещу решение №51 от 20.02.2013г., постановено по в.т.дело № 341/2012г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение №183 от 25.10.2012г., постановено по т.дело №257/2011г. на Плевенския окръжен съд в обжалваната му част. Касаторът излага доводи за недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност, поради произнасянето му при съществени процесуални нарушения, основания за касиране по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Към касационната жалба е представено изложение на основанията по чл.280, ал.1 ГПК, в което се поддържат селективните критерии по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. В. В. САК, в писмен отговор излага съображения, че посочените от касатора основания не са относими към разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Допускането на касационното обжалване чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Съдилищата са загледали положителен установителен иск по чл.422 ГПК, с оглед на подадено възражение от касатора- ответник в исковото производство за недължимост на исковата сума, дължима по издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Ответницата е поръчител по договор за банков кредит от 9.11.2005г. и анекс №1, с който размерът на кредита е увеличен от 30 000 лв. на 50 000 лв. е намален размера на лихвата. Кредитът е направен предсрочно изискуем от банката преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу кредитополучателя ЕТ Д. А. и поръчителя. По предявен насрещен иск по чл.26, ал.1 ЗЗД е обявена за нищожна клауза в договора за поръчителство, че поръчителят остава задължени след падежа на главното задължение, без да е необходимо банката да предявява иск срещу кредитополучателя, като в тази част решението е влязло в сила. Пред инстанцията по същество е установена неистинността на анекси №2 и № 4 чрез съдебно графологична експертиза, а анекс №5 и №6 няма спор че не носят подписа на поръчителя. Установена е истинността на анекс №1 и №3, подписани от поръчителя.
За да потвърди решението на окръжния съд за главница 49 449.97 лв., договорна лихва 14 376.79 лв., такса разноски 434.30 лв./ предмет на въззивната жалба/, апелативната инстанция се е позовала на ССЕ за размера на дълга към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК 20.5.2011г., като е отчетена отговорността на поръчителя до размер на сумата от 50 000 лв., въз основа на договора за кредит и Анекс №1 , и е приспадната платената от ЕТ главница и лихви. По довода на ответницата, че не я обвързва Анекс №4, тъй като не е подписан от нея, съдът е приел, че клаузите му следва да бъдат съобразени при изчисляване на дълга, доколкото с него, без да се променя срока на кредита, е уговорена за кредитополучателя по благоприятна лихва от тази по основания договор и Анекс №1, т.е. поръчителят не може да носи отговорност по по – неблагоприятни клаузи от тези за кредитополучателя. Анекс №6 не променя размера на лихва, а само е бил уговорен по-облекчен режим на издължаване от кредитополучателя.
По доводите за недопустимост на въззивното решение:
При преценка на доводите на касатора за прогласяване недопустимост на решението, както и с оглед на служебното задължение на ВКС да следи за валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт/ ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/, настоящия състав на ВКС не намира данни за вероятна недопустимост на решението на Великотърнвоския апелативен съд. Този довод е правен и пред въззивния съд по отношение на първоинстанционното решение, приет като неоснователен. Решението е недопустимо, когато съдът не се е произнесъл по предявяния иск, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения, или се произнесъл плюс петитум, т.е. по искане което надхвърля заявеното в петитума на исковата молба право. Както в заявлението по чл.417 ГПК, така и в исковата молба ищецът е твърдял, че посочените суми формират предсрочно изискуем кредит, като датата 21.08.2010г. е посочена като дата на забавата и има пълно съвпадение между сумите за главница, договорна лихва и такса в заповедта за незабавно изпълнение и исковата молба.
По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
Как следва да се произнесе съдът по предявен установителен иск по чл.214, ал.1 във връзка с чл.422 във вр. с чл.147 ГПК / ЗЗД/ основаващ се на договор за банков кредит и анекси към него в случай, че се установи, че анексите са неистински и нямат правно действие спрямо поръчителя. Касаторът излага аргумент, че в случаите на предявени иск по чл.422 ГПК ищецът позоваващ се на договор за банков кредит и шест бр. анекси, съдът не може да приеме, че искът е успешно проведен в случай, че четири от анексите не са подписани от поръчителя. В производството по чл.422 ГПК съдът може да уважи иска на твърдяното основание, така както е предявен или да отхвърли иска, когато основанието не е доказано.
Така формулиран въпросът съдържа доводи за неправилност на решението и несъгласие на касатора с крайния изход на делото. На първо място в заявлението за издаване на заповед за изпълнение касаторът е посочил като основание за вземането му срещу длъжника И. договор за поръчителство от 9.11.2005г., Анекс №1 и анекс №2. Съдилищата са приели, че ответницата е поръчител по договора за кредит, обвързана е от Анекс №1, с който размера на дълга се увеличава от 30 000 лв. до 50 000 лв. и е намалена договорната надбавка за лихвата от 4 на 3 пункта, т.е. произнесли са се по заявеното в исковата молба основание, от което произтича задължението на поръчителя. Доколкото са обсъждани останалите Анекси / неистински или неподписани от поръчителя/ към основния договор за кредит, то е направено с оглед на обстоятелството, че в тях / Анекс №4/ са уговорени по-благоприятни условия за кредитополучателя, които трябва да бъдат съобразени и по отношение на дълга поръчителя. В Анекс №5 и №6 няма промяна в размера на договорната лихва. Съдът е съобразил също факта, че Анекс №6 няма действие спрямо поръчителя/ с който са преоформени други задължения на кредитополучателя/ и е приел, че отговорността на поръчителя за главницата е в рамките на договора и Анекс №1 / 50 000 лв./ , поради което е приспадната сумата от 3 979.99 лв., дължима като главница от ЕТ. Фактическите и правни изводи на инстанцията по съществото на правния спор, не могат да бъдат обсъждани в производството на селектиране на касационната жалба по чл.288 ГПК, тъй като основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са различни от основанията по чл.281, т.3 ГПК.
Не зависимо, че не формулира правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът не излага съображения за наличие някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Само посочването на законовата разпоредба не обуславя наличието й. Твърдяната от касатора липса на съдебна практика “ по този въпрос” не мотивира наличието на хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 по така предявения иск.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Искане за разноски не е направено от ответника, затова такива не се присъждат.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №51 от 20.02.2013г., постановено по в.т.д. №341/2012 г. на Великотърновския апелативен съд, гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: