О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 14.07. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 472 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по молба по чл.95 ал.1 ГПК.
Пред ВКС е постъпила касационна жалба от Н. Г. Г. срещу решение № 234/07.02.2011 г. по в.гр.д. № 789/2009 г. на Софийски апелативен съд /САС/, с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/ по искове по чл.288 ал.1 т.2 б.”а” КЗ срещу Гаранционен фонд, като решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на Гаранционен фонд: Н. М. М., ЕГН [ЕГН]. От Н. М. М. е постъпила молба за правна помощ, изразяваща се в „назначаване на служебен защитник” по делото пред ВКС. Молителят твърди в молбата си, че не получава доходи, не притежава движимо и недвижимо имущество, не е женен, има сърдечно заболяване, положението му е изключително трудно, не е регистриран в бюрото по труда и не получава социални помощи. Не представя доказателства, установяващи твърдяното заболяване.
Молбата е неоснователна. С оглед изискванията на чл.23 ал.4 ЗПП молителят не установява твърденията си за наличие на сърдечно заболяване във връзка със здравословното си състояние. При липса на такива доказателства, няма основание да се приеме, че молителят, който е в работоспособна възраст – ЕГН [ЕГН], няма възможност да работи и получава доходи, позволяващи му заплащане на адвокатско възнаграждение. Ето защо молбата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл.95 ал.5 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение молбата на Н. М. М. от [населено място], общ. С., обл. Б., [улица] за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в „назначаване на служебен защитни” при разглеждане на т.д. № 472 по описа за 2011 год. пред ВКС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до молителя пред друг състав на ВКС..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.