Определение №184 от 16.2.2011 по гр. дело №1266/1266 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 184

С., 16.02. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 февруари две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова

като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1266/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма][населено място] против въззивно решение от 13.05.2010 год. по гр. дело № 11955/2009 год. на С. градски съд, с което е потвърдено решение от 10.06.2009 год. по гр. дело № 13375/2008 год. на С. районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на В. Ц. Г. обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука на 27.11.2006 год. в размер на 50 000 лв. със законна лихва от датата на злополуката 27.11.2006 год. до окончателното изплащане на сумата на основание чл. 200 КТ във вр. с чл. 212 КТ и чл. 52 ЗЗД.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в противоречие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд с обжалваното решение са разрешени материалноправните въпроси за съпричиняване на вредите от пострадалия, който по твърдение на жалбоподателя не е дооценил опасността от отхвръкване на твърди частици при подравняване на почвата с кофражния чук и не е използвал предпазни очила, респ. маска за защита на очите и въпроса за приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди, който по преценка на жалбоподателя е завишен. Представена е съдебна практика – решение по гр. дело № 86/93г. на ВС, решение по гр. дело № 3522/84г. на ВС, решение по гр. дело № 3667/02г. на ВКС, решение от 17.08.1999г. на ВКС и решение по гр. дело № 1957/06г. на ВКС – всички по приложението на чл. 200 КТ, чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД, чрез които се обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът В. Ц. Г. в писмен отговор на касационната жалба излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 200 КТ, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправни въпроси, касаят размера на присъденото обезщетение и възможността за неговото намаляване, чрез приложението на чл. 201, ал. 2 КТ и чл. 52 ЗЗД. Въпросите са от значение за изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване във визираната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Въпросът, дали пострадалото лице е допринесло за причинените вреди е фактически, обусловен от конкретните обстоятелства, при които е настъпило увреждането, затова за всеки отделен случай фактическата обстановка е различна. В този смисъл представената съдебна практика по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ не може да бъде критерии за противоречие с обжалваното решение. Приложението на материалния закон към установените по делото факти и тяхната преценка е въпрос по съществото на спора, който има отношение към правилността на решението и основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за касационно обжалване.
Твърденията в изложението относно поведението на пострадалия са обсъдени от съда, където е установено, че в утвърдените правила за оценка на риска и общи правила по безопасност от управителя на дружеството, няма въведено изискване кофражистите, каквато дейност е извършвал ищеца, да носят предпазни очила, потвърдено от разпитаните свидетели установили, че работниците използват предпазни очила само при работа с флекс, хилти и електрожени, но не и при подраняване на почвата с работен чук, т. е. не е установено, непосредствено преди злополуката, ищецът да е нарушил правилата за безопасна работа и да е предприел самонадеяни действия, при които да е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но да е бил уверен, че ще ги предотвърти. При тези конкретни обстоятелства, поведението на пострадалия е преценено от съда, че не сочи на проявена груба небрежност, само при наличието на която може да се намали дължимото обезщетение при съпричиняване.
По приложението на чл. 212 КТ във вр. с чл. 52 ЗЗД.
Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при трудова злополука е свързан, както с установяването на пряка причинно – следствена връзка със злополуката, така и с принципа за справедливост. На обезщетяване подлежат всички вреди пряка и непосредствена последица от злополуката. Размера се обуславя от конкретните обстоятелства по делото и естеството и характера на страданията, за които се присъжда обезщетението.
В настоящия случай на ищеца е причинена тежка телесна повреда – пълна загуба (ослепяване) на зрението на едното око, довело до инвалидизирането му на 50 % с решение на Т.. Пострадалият е на 21 години и постоянната слепота с едното око е необратима. В този смисъл справедливостта по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики, относими към стойността, която засегнатите блага имат за своя притежател. Принципа за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението е постановено в съответствие с принципа за справедливост. Такова е обжалваното решение. Да се прави аналогия с представената съдебна практика като критерии, че обжалваното решение влиза в противоречие по размера на обезщетенията за неимуществени вреди, означава да се ревизира обосноваността на решението, което в производството по допускане на касационно обжалване е недопустимо.
С оглед изхода на делото касаторът ще следва да заплати направените от другата страна съдебни разноски в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.

О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 13.05.2010 год. по гр. дело № 11955/2009 год. на С. градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] седалище[населено място] да заплати на В. Ц. Г. съдебни разноски за касационното производство в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ

ЧЛЕНОВЕ

Scroll to Top