О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 16.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 613 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Ц. Ц. и С. Р. М. – двамата от [населено място] и с юридическа правоспособност, против решение № 523 от 29 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 529 по описа на Софийския окръжен съд за 2010 г., с което е оставено в сила решение № 121 от 18 май 2009 г., постановено по гр.д. № 656 по описа на районния съд в гр. Самоков за 2007 г. за отхвърляне иска на Ц. и М. против С. Г. С. за обявяване за окончателен предварителен договор от 21 декември 2004 г.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, защото съдилищата са разгледали спора едностранно и само в полза на ответната страна; направени са порочни, неточни и несъобразени със закона фактически констатации и правни изводи; представени са легитимни неоспорени доказателства, пораждащи, обосноваващи, доказващи потестативното право на иск, изпълнението от страна на касаторите и неизпълнението на ответника по договора; отказът на съда касаторите да получат изпълнение е нарушение на правата им, отказ от право и справедлив процес; договорът е сключен с касаторите като с физически лица, а с касатора М. като с инженер; в договора е прието, че е платено правото на строеж от купувачите, поради което няма да се изписват хонорари за съдебни производства, ако се наложат такива; изпълнено е условието на сделката да се извади скица за парцела, касаторите са направили идеен проект, готови са с възстановяването на водоснабдяването и електроснабдяването на обекта; адвокатските услуги са осъществени от адв. Ц. и тя е извършила представителство пред съответните административни органи; не са платени командировъчни, разноски и разходи по цялата извършена адвокатска дейност по пълномощното; по извършените проучване и проектиране, командировъчни и разноски не са платени на инж. М.; разноските не са поети от наследниците на ответника, които явно са роднини, но не са наследници по закон; като приемник на покойния ответник в производството следва да е държавата; въпросът с наследниците, макар повдигнат пред двете съдебни инстанции, не е разгледан от тях и решението не е постановено между действителните страни в производството; изводите на двете инстанции са различни, а решението на първата инстанция е оставено в сила, без да са приети нито един от изводите на първата инстанция и е налице нарушение на процеса; ответната страна като недобросъвестна дължи обезщетение за вреди от неизпълнението; налице са всички условия по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за сключване на окончателен договор. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, тъй като обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и разглеждането на казуса съобразно закона е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Излагат се отново оплакванията, сочени в касационната жалба и се изтъква, че съдебните инстанции не са се произнесли по въпроса кой точно е приемник на ответника С. – държавата, лицата, посочени в удостоверението за наследници, предоставено от общината по декларация само на роднини по линията на единия му родител и/или и роднини от страната и на двамата му родители и предвид обстоятелството, че С. няма преки наследници от низходящи или възходящи и по отношение на вещното право на строеж предмет на иска посочените роднини са извън допустимата степен на наследяване, поради което наследник е държавата; неразглеждането и непроизнасянето по този въпрос води до нищожност, недопустимост, порочност на решението и то следва да се отмени. Представят се три решения и едно определение, като нито един от съдебните актове не е заверен като влязъл в сила. В допълнителна молба се сочи, че съдът следва да се произнесе по въпроса наличният действителен писмен предварителен договор по чл. 19 ЗЗД за прехвърляне на собственост на право на строеж, предмет на производството, не е обявен за окончателен от съда в правото им по иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД съгласно закона и практиката, по този начин е нарушен материалноправният закон, което автоматично води и до нарушение на процесуалния закон и същото е от значение за развитие на правото, защото касае и съществени ежедневни гражданскоправни отношения и задължава правораздавателните органи да прилагат точно закона.
Ответницата З. А. К. от [населено място] не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че от процесния договор не може да се направи категоричен извод за неговия предмет и за правата и задълженията на страните – договорът е с неясни, неразбираеми и вътрешно противоречиви клаузи за договор за мандат, за изработка и предварителен договор за прехвърляне на неконкретизирано вещно право върху неконкретизиран обект; от съдържанието на договора може да се направи само извод, че ищците като адвокати си поели задължение за оказване на С. С. на квалифицирана правна помощ за провеждане на административни и евентуално съдебни процедури за възстановяване на собствена сграда, а С. се е задължил да им прехвърли неконкретизирано вещно право върху тази сграда; с предварителния договор страните са уговорили да не се изписва хонорар “за нито една съдебна инстанция”, а възнаграждението за адвокатския труд да се изразява в прехвърляне на вещно право върху недвижим имот, предмет на договора, като съгласно чл. 46 от Закона за адвокатурата адвокатът не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото и така предварителният договор е нищожен поради противоречие със закона; тъй като нищожните договори не могат да породят правни последици, то и предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан, без да се изследват доводите на страните за изпълнението или неизпълнението на предварителния договор.
Като взе предвид изложените съображения в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
К. основават искането си за допускане на касационното обжалване на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК: наличие на правен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван противоречиво от съдилищата и чието разрешаване е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Извън оплакванията на касаторите, които са заявени както в касационната жалба, така и в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касаторът е посочил само един правен въпрос, касаещ липсата на произнасяне от страна на съда по искането му като страна в производството да бъде включена държавата като наследник на починалия в хода на процеса ответник С. С.. Този проблем би обосновал допускането на касационното обжалване в случай, че действително въпреки отправено подобно искане, съдът не се бе произнесъл. В разглеждания случай обаче не е така – по искането на касаторите пред въззивния съд (тъй като смъртта на първоначалния ответник С. С. е настъпила след последното заседание по делото пред първоинстанционния съд и преди постановяването на решението на този съд) е налице произнасяне в единственото съдебно заседание от 6 октомври 2010 г., в което съдът приел, че искането за конституиране като ответник, респективно като трето лице помагач, на държавата, представлявана от МРРБ, следва да се отхвърли, тъй като е недопустимо във въззивното производство за пръв път да се насочват искове срещу нов ответник, а също така е пропуснат и срокът за конституиране на държавата като трето лице помагач на ищците по реда на чл. 175, ал. 1 ГПК (отм.). По посоченото разрешение на въззивния съд липсва поставен правен въпрос, което препятства и произнасянето на касационния съд в производство по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Това разбиране се основава на задължителното тълкуване, дадено от ВКС в ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК. Прието е, че условие за разглеждането на спора пред касационната инстанция по съществото му е касационното разглеждане да бъде допуснато, което е обвързано с поставянето от касатора на правен въпрос, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото, а непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Този извод е съобразен с правилото на чл. 6, ал. 2 ГПК, по силата на което обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Недопустимо е ВКС да определи сам правния въпрос, по който е необходимо да се произнесе, тъй като би нарушил правата на страните в спора и би могъл да излезе извън пределите на търсените защита и съдействие.
В контекста на посоченото задължително разрешение, като правни въпроси, ангажиращи отговора на ВКС в касационното производство, не могат да се определят твърденията на касаторите за постановяването на решението спрямо роднина на ответника, който е извън допустимата степен за наследяване (тук касаторите не са взели предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Закона за наследството), а соченото в допълнителната молба, че самото отхвърляне на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД представлява нарушение на материалния закон, довело до нарушение на процесуалния закон, което било от значение за развитието на правото, както и необходимостта съдът да се произнесе по наличният действителен писмен предварителен договор по чл. 19 ЗЗД, са по същината си оплаквания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче биха били предмет на разглеждане от ВКС едва в случай, че касационното обжалване бъде допуснато при ангажирано от касатора общо основание за допускането му – поставяне на правен въпрос, отговарящ на вече посочените критерии. К. не са поставили правен въпрос по основните доводи на въззивния съд – по възможността в един писмен документ да се инкорпорират елементите на различни видове договори, как по принцип следва да се определи между страните предмета на предварителния договор и по тълкуване на разпоредбата на чл. 46 ЗА. Ето защо, независимо от интереса на касаторите, касационното обжалване не може да се допусне, а липсата на правен въпрос, дори посочените от касаторите съдебни решения да обективираха съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, не дава възможност за съответната преценка за наличието на соченото основание за допускане на касационното обжалване.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 523 от 29 ноември 2010 г., постановено по гр.д. № 529 по описа на Софийския окръжен съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: