О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№184
С., 19.10. 2017 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 5511 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
С молба вх.№ 8445 от 26.07.2017 г. касаторът по настоящото дело – М. М. С., чрез адвокат Т. З. от АК – П. е заявила искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 320 от 10.07.2017 г. с присъждане на разноските, направени от нея за защита срещу насрещната касационна жалба.
Препис от молбата е връчен на ответниците по касация С. Г. М. и А. Г. П., които са взели становище в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК чрез адвокат Н. К.. Поддържат, че молбата на касаторите следва да бъде оставена без разглеждане, евентуално – без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима. Постановеното по настоящото дело определение № 320 от 10.07.2017 г. не съдържа произнасяне по отговорността за разноските във връзка с насрещната касационна жалба, поради което е налице основание за допълването му.
По същество – искането е неоснователно по следните съображения:
Първата предпоставка, за да възникне отговорност за едната страна да заплати направените от насрещната й страна разноски по делото е да е налице неоснователно повдигнат правен спор, а в хипотеза на обжалване – да е подадена недопустима жалба или да е поддържана необоснована позиция относно правилността на съответния атакуван съдебен акт. В настоящия случай причина за образуване на касационното производство е подадената от М. М. С. касационна жалба. Депозираната от С. Г. М. и А. Г. П. насрещна касационна жалба съставлява средство за защита срещу първоначално подадената касационна жалба, което ясно личи от регламентацията по чл. 287, ал. 4 ГПК. Насрещната касационна жалба е оставена без разглеждане не като недопустима (изрично е посочено, че е подадена в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК, от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване акт и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК), а защото не е била налице специалната предпоставка, регламентирана с чл. 287, ал. 4 ГПК. В този смисъл първопричина както за депозирането на насрещната касационна жалба, така и за оставянето й без разглеждане е все процесуалното поведение на М. С.. Тя е сезирала касационната инстанция с жалба, в която не е поставила правни проблеми, отговарящи на изискванията за допускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Ето защо съдът приема, че не е налице основание процесуалното поведение на С. Г. М. и А. Г. П. да бъде санкционирано и същите не отговарят за направените от противната страна разноски, съставляващи заплатено на адв. Т. З. възнаграждение за изготвянето на отговор срещу насрещната касационна жалба.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА постановеното по настоящото дело определение № 320 от 10.07.2017 г. в хипотезата на чл. 248, ал. 1 ГПК, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. М. С. за присъждане на разноските, направени от нея и съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на отговор срещу насрещната касационна жалба, подадена от С. Г. М. и А. Г. П..
Определението не подлежи на обжалване – чл. 248, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: