3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 19.03.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 532/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Г. Писарска – от [населено място] срещу Решение от 24.ІІ.2011 г. по гр.д. №13 112/ 2010 г. на СГС, с което е потвърдено в обжалваната от ищцата част Решение № І-33-93 от 27.V.2010 г. по гр.д.№ 3535/2010 г. на СРС, 33 с., с която искът й срещу [фирма] – [населено място] по чл. 266 КЗ е отхвърлен за 16 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 22.ІХ.2009 г. в [населено място] между л.а.”Л. Либра” с рег.№ СА90048НА,управляван от Н. Д. Д. и л.а.”Фолксваген Пасат” с рег. [рег.номер на МПС] с водач Б. К. Х., като първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила в частта, с която искът е уважен за 4 000 лв. Жалбоподателката прави оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на решението поради нарушение на принципа на справедливост и на чл. 52 ЗЗД – присъденото й обезщетение е несправедливо с оглед действителните болки и страдания. В Молба от 3.ІІІ.2011 г. излага, че прави възражение за неправилното прилагане на чл. 52 ЗЗД, тъй като присъденото застрахователно обезщетение не контактува с действителните неимуществени вреди и се явява крещящо занижено. Жалбоподателката поддържа, че решението е и в противоречие с практиката на ВКС, който определя значително по-високи застрахователни обезщетения, че противоречи и на практиката на САС, където за подобни неимуществени вреди се определят значително в пъти по-големи обезщетения. Счита, че е от значение точно да се приложи чл. 52 ЗЗД и че трябва да се уеднакви съдебната практика при присъждане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, за да няма противоречащи си едно на друго решения, което ще доведе до по -точното прилагане на принципа на справедливост и на чл. 52 ЗЗД, а това – до развитие на правото. Жалбоподателката описва получените увреждания и приложеното лечение, счита, че практиката на ВКС е известна на съдиите от ВКС, поради което не следва да прилага решения във връзка с обжалването, и иска на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК прилагането на чл. 52 ЗЗД да е точно, да се прилагат правилно събраните по делото доказателства, за да не се стига от различните съдилища до различни изводи, и макар че в случая се касае за казуално (вероятно каузално) тълкуване, ще доведе до развитие на правото. Представя копия от решение на СГС и решение на САС по предявен иск за застрахователно обезщетение, невлезли в законна сила.
Ответникът по жалбата [фирма] – [населено място] не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен осъдителен иск, както и че цената на иска не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателката поддържа, че по разрешения по делото материалноправен въпрос за приложението на чл. 52 ЗЗД, е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед данните по делото следва да се приеме, че разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, е обусловил съдържанието на постановеното решение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД, който въпрос е релевантен за делото, тъй като от него зависи изходът му. Решението, като необжалвано, е влязло в законна сила относно това налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищцата неимуществени вреди и за присъденото в размер на 4000 лв. застрахователно обезщетение за възмездяването им, затова предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетението,определен съобразно критериите на чл. 52 ЗЗД.
По този въпрос не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Въззивният съд, съблюдавайки трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, и въз основа на събраните доказателства, като е взел предвид възрастта на ищцата, характера и степента на увреждането, продължителността на лечебния и на възстановителния процес, здравословото й състояние понастоящем, е определил обезщетение за неимуществени вреди 4 000 лв., като е изложил, че е неоснователно искането за присъждане на обезщетение над тази сума до размера 20 000 лв., с което не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на критерия за справедливост. Определеното обезщетение само в посочения размер, без да е уважено искането на жалбоподателката същият да се завиши, не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а съответства на критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. Въпросът за размера на обезщетението за неимуществени вреди няма значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, този въпрос винаги е специфичен с оглед данните по конкретното дело и обуславя решаващата воля на съда, разглеждащ спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение от 24.ІІ. 2011 г. по гр.д. №13 112/ 2010 г. на Софийски градски съд, Адм. отд., ІІІ ”б” с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: