4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
[населено място], 19.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април , през две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 1042 по описа за две хиляди и осемнадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. „ Ф к В.„ против определение № 3218/06.10.2017 г. по ч.т.д. № 4399/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 22.03.2017 г. по т.д.№ 277/2015 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е прекратено производството по т.д.№ 277/2015 г. на СГС , поради недопустимост на иска, с правно основание чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ , предявен от С. „ Ф к В. „ против С. „Б. ф. ф.„, за отмяна решенията на ОС на ответното Сдружение от 23.01.2014 г., предвид предявяването му след преклузивния срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ. Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – несъобразени доказателства / писмени и гласни / по делото , както и на всички наведени от страната доводи, в подкрепа на тезата й за действителната дата на узнаване решенията на ОС от 23.01.2014 г. . Оспорва правилността на извода на съда за доказано от доказателствата присъствие на ищеца на ОС от 23.01.2014 г., в подкрепа на което се позовава на установимия от доказателствата различен кворум при вземане на решенията, както и на съществуването на различни протоколи от Общото събрание на тази дата. Не споделя съображението на въззивния съд, че в негова тежест е било да докаже неприсъствието си в залата при вземането на всички решения.
Ответната страна – С. „ Б. ф. ф.„ – оспорва частната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, със съображения по същество,поддържайки правилността на въззивното определение .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди предявяването на иска по чл.26 ал.4 ЗЮЛНЦ след преклузивният едномесечен срок от узнаване за решението , съгласно ал.6 на същата разпоредба, въззивният съд се е позовал на представени по делото писмени доказателства, показания на свидетел и твърдения на самата страна , чрез законния й представител Г. С. , от които е приел за установено присъствието на последния на ОС от 23.01.2014 г., както и наличие на съпътстващи доказателства за узнаване на част от решенията значително по-рано от датата 19.12.2014 г. , спрямо която и насетне преклузивният срок, при подаване исковата молба на 19.01.2015 г., би се явил спазен. С оглед твърдението на самата страна за присъствие на ОС, съдът е счел същото достатъчно за обосноваване извода за узнаване, доколкото същата не е заявила и доказала напускане на ОС преди вземане на всички или част от решенията.Паралелно, въззивният съд е коментирал установимо от писмените доказателства узнаване на решението на ОС за приемането на нов устав, както и узнаване на част от взетите решения / приемането на нов устав и освобождаването на Б. В. като член на УС/ , предвид вписването им в съдебния регистър значително по-рано от 19.12.2014 г. .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК жалбоподателят е възпроизвел доводите си за неправилност на въззивното определение, поради несъобразени доказателства и доводи на страната , но е формулиран единствено въпроса : От кой момент се счита, че започва да тече преклузивния срок по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ , за лицата , имащи право да обжалват решенията на ОС на сдружението , на което са членове , ако не са присъствали, вкл. когато за вписване на процесните решения не е предвиден срок в закона ? Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК / приложима редакция преди измененията със ЗИДГПК обн. ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г. , предвид подаване на частната касационна жалба на 18.10.2017 г. и съгласно пар.74 от ПЗР на ЗИДГПК / ,с формалното цитиране на разпоредбата, но се посочва и казуална съдебна практика, макар в подкрепа на доводите за неправилност на съдебния акт и без формулиране на изричен въпрос към същите : реш.№ 372 по т.д.№ 627/2015 г. на Пловдивски апелативен съд, решение по т.д.№ 769/2014г. на Врачански окръжен съд и решение № 170 по т.д.№ 174/2017 г. на Пловдивски апелативен съд.
Формулираният въпрос не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като не кореспондира с решаващия извод на съда, основан на събраните и преценени доказателства – за присъствието на законния представител на ищцовото сдружение на ОС от 23.01.2014 г. и споделеното разпределение на доказателствената тежест относно факта, че последващо напускане на ОС, при твърдяно от самия ищец явяване на същото, подлежи на доказване от последния, още повече че страната дори не твърди напускане на ОС , а формално се позовава на липса на доказателства, установяващи постоянното й присъствие и до вземането на решения / в който смисъл акцентира и на различния кворум на събранието , при вземане на отделните решения /. Процесуалноправен въпрос по разпределението на доказателствената тежест не е формулиран и обоснован. Дори да се приеме удовлетворен общия селективен критерий, не се явява обоснован допълнителния такъв , с простото цитиране на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и без обосноваване ,съобразно задължителните указания в т.4 на ТР № 1 / 2010 г. по тълк.дело № 1 / 2009 г. на ОСГТК на ВКС : посочване на непълната, неясна или противоречива правна норма, приложима за отговор на въпроса,обусловила противоречиво тълкуване в практиката или обосноваване на предпоставки за преодоляване на иначе еднозначното й тълкуване, но явяващо се неправилно, поради промяна на обществените условия или изменение на законодателството. Цитираната казуална съдебна практика също не удовлетворява допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , най-малкото поради недоказване влизането й в сила , съгласно задължителните указания на т.3 от ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Не е налице, обаче,и необходимият обективен идентитет във фактите, преценими в отговор на поставения въпрос, доколкото за да приемат спазен срока по чл.25 ал.6 ЗЮЛНЦ решаващите състави изхождат от доказано неприсъствие на ищеца на ОС, чиито решения атакува / така в решение по т.д.№ 769/2014г. на Врачански окръжен съд и решение № 170 по т.д.№ 174/2017 г. на Пловдивски апелативен съд; в третото – съображенията остават неясни /, противно на възприетата за установена фактическа обстановка в настоящия спор. Правилността на последната не е предмет на преценка в настоящото производство, а след допускане на касационното обжалване и на основанията по чл.281 т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3218/06.10.2017 г. по ч.т.д. № 4399/2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :