О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 21.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.11.2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 23/2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Ж. Г. Г. от [населено място] против въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 89 от 19. 10. 2011 год., постановено по възз.т.д.№ 230/2011 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаския окръжен съд № 168 от 30. 06.2011 год., по т.д.№ 287/2011 год. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, в качеството му на ищец, иск по чл.155, т.1 ТЗ срещу [фирма], със седалище [населено място], [община] за прекратяване на търговското дружество –ответник, поради важни причини, които налагат това.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените процесуални правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че от значение за уважаване на иска по чл.155, ал.1, т.1 ТЗ е не дали отношенията между съдружниците са влошени, а дали те възпрепятстват работата на ЮЛ- търговец, като счита, че всякога следва да се преценява дали в резултат на същите е невъзможно да се осъществява конкретния му предмет на дейност, с който е регистрирано в търговския регистър, а не каквато и да било дейност.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Анализирайки мотивите на обжалвания съдебен акт и съпоставяйки ги с формираната по реда на чл.290 и сл. ГПК практика на ВКС, като израз на която е посочено решение № 159 от 15.12.2009 год., по т.д.№ 389/ 2009 год. на І т.о., касаторът твърди, че „като е коментирала влошените отношения между съдружниците и е приела, че от значение е не дали те са влошени, а дали това препятства работата на дружеството”, без въобще да изследва въпроса дали тази дейност е в обхвата на предмета на дейност на ТД, въззивната инстанция се е произнесла в нарушение на задължителната съдебна практика на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразила по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно поддържаното становище е за неоснователност на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовност е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване, поради следното:
За да постанови обжалваното решение Бургаският апелативен съд е приел, че безспорно влошените отношения между съдружниците в случая не съставляват „важна причина” по см. на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ, тъй като не водят до невъзможност да бъде осъществявана търговската дейност на дружеството, правно и структурно обособено в ООД, нито възпрепятстват реализиране целите, за които ЮЛ -търговец е създадено. Изложени са съображения, че извън правомощията на решаващия съд в производството по чл.155, ал.1, т.1 ТЗ е да изследва причините за възникване на лоши отношения между съдружниците, тъй като последните не са елемент от фактическия състав на визираното основание за прекратяване на търговското дружество, но е задължен да извърши преценка дали тези обтегнати лични отношения между отделните съдружници са се отразили негативно на конкретната търговска дейност на ЮЛ, водейки до фактическото и преустановяване и до неупражняване предмета му на дейност.
Поради това, съобразявайки заключението на изслушаната съдебно- икономическа експертиза, според което във визирания в исковата молба период ответникът е осъществявал търговска дейност, реализирайки приходи от същата и сключвайки различни договори по предмета му на дейност, Бургаският апелативен съд е изградил краен правен извод, че [фирма] е работещо търговско дружество, чийто интерес изключва преустановяване на съществуването му като самостоятелен правен субект – ООД.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт дават основание да се приеме, че дори и конкретният правен въпрос, какъвто касаторът въобще не е формулирал, но който изведен от обстоятелствената част на изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е „Дали влошените отношения между съдружниците съставляват „важна причина” по см. на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ за прекратяване на търговското дружество, когато за определен период от време в резултат на същите дейността на ЮЛ- търговец, по предмета му на дейност, е била блокирана?”, да е от значение за крайния правен резултат по делото, с което общата главна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК е осъществена, то неоснователно е позоваването на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Съпоставено възприетото от въззивния съд разрешение на същия със застъпеното становище в решение № 159 от 15.12.2009 год., по т.д.№ 389/2009 год. на І т.о. , постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК и съставляващо, съгласно разясненията в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителна за съдилищата в страната практика на ВКС, твърдяното от касатора противоречие – отсъства.
Според последното, което настоящият съдебен състав изцяло споделя, „важни причини” по см. на чл. 155, ал.1, т.1 ТЗ, при липса на легална законова дефиниция, са такива, създаващи непреодолима пречка за осъществяване предмета на дейност на търговското дружество или поставящи в невъзможност извършването на тази конкретна търговска дейност, обусловила регистрирането му и то за продължителен период от време, като при преценката им, базирана на различните факти и обстоятелства по делата, следва всякога да се даде приоритет на интересите на ЮЛ, а не на отделния съдружник и неговите членствени права.
В този см. са и решения на ВКС: № 21/ 02.03.2010 год., по т.д.№ 471/ 2009 год. на І т.о. и № 30/10.09.2010 год., по т.д.№ 320/2009 год. на ІІ-ро т.о..
Затова, като е съобразил, че при обсъждане наличието на елементите от фактическия състав на чл.155, ал.1, т.1 ТЗ от значение е обстоятелството, че търговското дружество, чието прекратяване се иска, осъществява реално, макар и при известни финансови затруднения, предмета си на дейност, за който е създадено и реализира съответна печалба, като влошените отношения между отделните съдружници само временно са блокирали търговската му дейност, но не са довели до липса на перспектива за същата или пълно бездействие на ЮЛ- търговец Бургаският апелативен съд не се е произнесъл по значимия за изхода на делото правен въпрос в отклонение от задължителната съдебна практика, поради което поддържаният селективен критерий е недоказан.
Що са касае до правилността на извършената от въззивната инстанция преценка на конкретните факти и доказателства по делото, с която всъщност е изразено несъгласие в касационната жалба, то според последователната практика на ВКС тя е част от възложената правораздавателна дейност на съда по съществото на спора, поради което евентуалната и процесуална незаконосъобразност или грешки са относими единствено към касационните основания по чл. 281, т.3 ГПК, но не и към предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК въпросът за отговорността за деловодните разноски не следва да бъде обсъждан.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 89 от 19. 10. 2011 год., по възз.т.д.№ 230/2011 год., по касационната жалба на Ж. Г. Г. от [населено място] с вх.№ 8495/2011 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: