2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 228/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр.София, 23.03.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 228/2010 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. И. Т. от гр.В.Т., подадена чрез процесуалния му представител адвокат Н.Г. от САК срещу решението на Пловдивския апелативен съд № 76/13.08.2009 год., постановено по гр.дело № 1242/2008 год. С това решение въззивният съд е обезсилил първоинстанционното отхвърлително решение на Великотърновския окръжен съд № 103/10.07.2008 год. по гр.дело № 298/2006 год. поради недопустимост на предявените от ищеца-касатор срещу физическите лица К. К. Н., И. С. Н., Е. Г. П.-тримата от гр.В.Т. и С. С. Ш. от [населено място] искове по чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство в Търговския регистър при ОС-В.Т.-заличаване на акционерно дружество [фирма], гр.В.Т. поради приключило производство по ликвидация, след което е прекратено производството по делото, тъй като ответниците не са пасивно легитимирани да отговарят по предявените искове.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че действително предявеният иск по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ по принцип засяга правната сфера на дружеството-ЮЛ, по партидата на което е вписано заличаването. Наведени са доводи, че доколкото с извършеното вписване е прекратена правосубектността на юридическото лице, същото не може да участвува в процеса, поради което пасивно легитимирани са бившите акционери /съотв. съдружниците преди преобразуването на О. в АД/, тъй като са единствените лица, които се ползуват от акта, чиято действителност се атакува.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението си касаторът сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси, свързани с пасивната процесуална легитимация по предявения иск, а именно: 1. кой е легитимиран ответник по иск за установяване недопустимост, нищожност или несъществуване на вписано обстоятелство когато се атакува заличаване на търговско дружество от търговския регистър и 2. може ли да се предяви искът по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ срещу заличеното дружество, когато се атакува вписаното заличаване /съответно прекратяване правосубектността/ на юридическото лице. Навежда доводи, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и по отношение на тези въпроси липсва задължителна съдебна практика на ВКС.
Ответникът по касационната жалба И. С. Н. от гр.В.Т. поддържа становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Останалите ответници не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Видно от данните по делото с обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете на Т. И. Т. по чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК/отм./ за установяване, че вписаното с регистърно решение на ВТОС № 302/07.02.2005 год. по ф.дело № 1076/2001 год. заличаване на търговско дружество [фирма] в резултат на приключило производство по ликвидация е несъществуващо обстоятелство. Със същото въззивно решение е прекратено производството по делото поради липса на пасивна процесуална легитимация на ответниците-бивши акционери в заличеното дружество, при което положение предявените искове са процесуално недопустими. Прието е,че пасивно легитимиран ответник по иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е единствено търговското дружество, тъй като този иск по принцип засяга правната сфера на юридическото лице, по партидата на което е извършено вписването, а не бившите акционери на заличеното вече АД. Изложени са доводи, че заличаването на търговското дружество след приключилата ликвидация не създава никакви права за физическите лица – бивши акционери нито възможност да се ползуват от решението на регистърния съд, каквото е изискването предвидено в изр.второ на ал.2 на чл.431 ГПК/отм./.
С оглед на изложеното поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора е следния: кой е легитимиран ответник по иск за установяване недопустимост или нищожност на вписването както и несъществуване на вписаното обстоятелство и може ли да се предяви искът по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ срещу заличеното дружество, когато се атакува вписаното заличаване на юридическото лице. По отношение на така поставените въпроси обаче е налице задължителна практика на ВКС, изразена в р.№ 124/26.11.2009 год. по т.дело № 152/2009 год. по описа на ВКС-ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от новия ГПК.
Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че пасивно легитимиран ответник по иска по чл.431, ал.2 ГПК/отм./ е самото търговско дружество, тъй като този иск засяга правната сфера на юридическото лице, по чиято партида е извършено вписването. Липсва противоречие и по принципния въпрос, че със заличаването му в търговския регистър търговското дружество губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса. В цитираното решение на ВКС обаче е прието, че когато искането към съда е за установяване порок на самото заличаване – т.е. да се установи дали заличаването е извършено валидно и произвело ли е действие, не се касае за същински исков процес, а по-скоро за „процес относно процеса”. В тази връзка е направен извода, че в този случай само за нуждите на този процес заличеното дружество участвува като страна с ограничена правосубектност. Ако в резултат на процеса бъде установен порок при заличаването му, ще бъде възстановено правното положение преди заличаването. Ако такъв порок не бъде установен, заличаването ще е произвело правно действие от момента на отразяването му в търговския регистър. Цитираното решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, представлява задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОС на ГК и ТК на ВКС и съдържа отговор на поставените въпроси, поради което настоящият съдебен състав счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 76/13.08.2009 год., постановено по гр.дело № 1242/2008 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: