О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 23.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 22.04.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №2421/2013 година
Производството е по член 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№430/11.01.2013г.,подадена от [фирма] [населено място] против определение №2559/07.12.2012г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№860/2012г. по описа на същия съд.с което изменя решение №631/02.11.2012г. на Русенски окръжен съд по в.гр.д.№860/2012г. по описа на същия съд,в частта за разноските,като осъжда [фирма] София да заплати на Е. В. К. от [населено място] още 1200 лева разноски за производството пред районния съд.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си ,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос,а именно/цитирам/:
„В хипотезата на чл.78,ал.4 от ГПК дължат ли се разноски при обезсилването на първоинстанционният съдебен акт от въззивния съд,и съответно дава ли процесуална възможност да се търсят и съответно присъждат от въззивния съд разноски,направени пред първата инстанция.”,който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото,основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,съгласно член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК.Излагат се доводи,че след като с решението на въззивния съд се обезсилва съдебния акт на първата инстанция,в това число и в частта му,с която са присъдени разноски за първата инстанция,не може въззивния съд повторно да присъжда разноски,направени пред първата инстанция и то в хипотезата на член 78,ал.4 от ГПК,като се позовава на Определение №2/05.01.2011г. на ВКС по ч.гр.д.№540/2010г. по описа на ВКС,ІІ ГО.
Ответникът по касационната жалба Е. В. К.,в писмения си отговор,чрез пълномощника си адвокат М. Б.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение и моли същото да не се допуска.
Върховният касационен съд състав на второ гражданско отделение,намира,че подадената частна касационна жалба,срещу обжалваното въззивно определение, е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
С решение №631 от 02.11.2012г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№860/2012г. по описа на същия съд,в производство по реда на чл.198 и сл. от ГПК/отм/, се обезсилва решение №794/26.04.2012г. на Русенски районен съд и се прекратява производството по делото,като се присъждат разноски за това въззивно производство-осъжда [фирма] София да заплати на Е. В. К. от [населено място] сумата от 600 лева.
С молба вх.№12240/14.11.2012г.,депозирана по делото от Е. В. К.,е поискано на основание член 248,ал.1 ГПК да се допълни въззивното решение с присъждане на направените разноски от него пред първата инстанция.
С определение №2559/07.12.2012г. по делото,предмет на настоящата частна касационна жалба,въззивният съд е изменил горепосоченото въззивно решение,в частта му за разноските,като е осъдил [фирма] София да заплати на Е. В. К. още 1200 лева разноски за производството пред районния съд.
Разпоредбата на член 64,ал.3 ГПК/отм/,която е аналогична на разпоредбата на член 78,ал.4 ГПК,дава право на ответника на разноски при прекратяване на делото,без значение основанието за прекратяването му,като достатъчно основание е те да са сторени в производството по делото.Това е така, защото предвиденото в закона е,че такива винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера,като въпросът за доказването им е фактически,а къде точно по делото,респективно в производството пред съответната съдебна инстанция, са сторени е без значение за правото на ответника на разноски при прекратяване на производството по делото.
С обжалваното определение е прието,че разноските,направени в първоинстанционното производство от ответника се реално сторени и същите са присъдени от съда.Така постановеното определение е в съответствие със съдебната практика на ВКС,което изключва това основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Наред с това не е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от ГПК,както се твърди от касатора,защото посочената процесуална норма не е неясна,нито противоречива, или непълна,както и присъждането на сторените от ответника разноски при прекратяване на производството по делото, е с оглед утвърдената съдебна практика на ВКС.
Предвид изхода на делото на основание член 78,ал.1 ГПК на ответника по частната касационна жалба следва да се присъдят на основание член 78,ал.1 ГПК направените разноски за настоящото касационно производство в размер 150 лева-представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №00112495/21.03.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2559/07.12.2012г. на Русенски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№860/2012г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Е. В. К. от [населено място] сумата от 150 лева/сто и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата съдебна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: