Определение №184 от 24.10.2019 по ч.пр. дело №1744/1744 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 184

гр. София, 24.10.2019 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. дело № 1744 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от С. Р. М. чрез адвокат С. Г. от АК – К. против определение № 63 от 18.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 3605/2018 г. на ВКС, Първо г.о.
С обжалваното определение предходният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от С. Р. М. касационна жалба срещу въззивно решение по претенция по сметки, като е приел, че въззивният акт е постановен по три субективно съединени иска, всеки от които с цена, равна на 1/3 от сумата 13 700 лв., т.е. под изискуемия от закона минимум от 5 000 лв. за граждански дела.
Жалбоподателката поддържа, че при преценка за приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК следва да се има предвид, че Д. В. притежава 4/6 ид.ч. в рамките на общо притежавания от нея и синовете й А. и М. В. дял от 1/2 ид.ч. в подлежащата на прекратяване съсобственост, поради което цената на предявения от нея иск възлиза на 4/6 от 13 700 лв., т.е. 9 133,33 лв. – сума, която надхвърля прага от 5 000 лева и обуславя допустимост на касационната жалба. Моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.
Ответниците по частната жалба Д. Ф. В., А. К. В. и М. К. В. не са подали отговори.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Преценката за допустимост на касационното обжалване е предпоставена от констатацията относно размера на цената на всеки от разгледаните от въззивния съд искове поотделно. В случая е налице произнасяне по три активно субективно съединени иска, заявени с обща искова молба при отсъствие на разграничение кой от ищците каква сума претендира в рамките на общо заявената претенция за присъждане на сумата 13 700 лв. По делото не са налице данни, въз основа на които да бъде подкрепено поддържаното от жалбоподателката становище, че цената на претенцията на Д. В. възлиза на 4/6 от 13 700 лв., т.е. 9 133,33 лв.
На първо място – от момента на предявяване на исковата молба по чл. 34 ЗС до постановяване на атакуваното определение отсъства изявление на която и да е от страните относно размера на квотата на Д. В. в рамките на общо притежавания от нея и синовете й А. и М. В. дял от 1/2 ид.ч. от делбения имот. На следващо място – решението по допускане на делбата не съдържа произнасяне относно размера на притежаваните от Д., А. и М. В. индивидуални квоти в рамките на общо присъдения им дял от 1/2 ид.ч. Това произнасяне е възприето от страните като съответно на правата им, доколкото същите са се въздържали от подаването на въззивни жалби. Самата искова молба по чл. 346 ГПК не съдържа разграничение на отделните претенции в рамките на сумата 13 700 лв. Упражнявайки своето право на защита срещу така предявените три субективно съединени иска, настоящата жалбоподателка е разполагала с възможността да повдигне въпрос за цената на отделните претенции при условията на чл. 70, ал. 1 ГПК. Пропускът й да стори това в първото съдебно заседание във втората фаза на делбата не може да бъде преодолян посредством разглежданата частна жалба. Процесуалното й бездействие и констатираните по делото обстоятелства, подкрепят извода на предходния състав на ВКС, че цената на всеки един от трите субективно съединени иска е равен на 1/3 от сумата 13 700 лв., т.е. 4 566,67 лв., което обосновава потвърждаване на обжалваното определение.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение № 63 от 18.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 3605/2018 г. на ВКС, Първо г.о.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top