О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 25.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1973/2013 година.
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, друг състав на четвърто гражданско отделение, с определение от 11. 12. 2012 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, е прекратил производството по гр. д. № 390/2012 г., образувано по касационна жалба на В. В. срещу въззивно решение на Добричкия окръжен съд. Другият състав на касационния съд е констатирал, че касационната жалба подлежи на връщане, тъй-като не са отстранени в срок допуснатите нередовности на жалбата, въпреки изричните указания на съда и дадената възможност за изпълнение в законния едноседмичен срок.
В. В. от [населено място] е подал частна жалба срещу определението от 11. 12. 2012 г., с искане да бъде отменено. Твърди, че в срок е изпълнил разпореждането на съда, като е внесъл дължимата държавна такса в размер на 266.49 лв. на 26. 11. 2012 г. и на същата дата е изпратил платежния документ за прилагане към делото. Жалбоподателят счита, че срокът за изпълнение е изтекъл на 26. 11. 2012 г., тъй-като съдебното съобщение за внасяне на държавната такса е получил на 19. 11. 2012 г.. Частната жалба съдържа и особено искане за възстановяване на срока за внасяне на дължимата държавна такса, защото евентуалният му пропуск се дължи на непредвидени и непреодолими обстоятелства – грешно записване на датата върху отрязъка от съобщението, връчен на жалбоподателя и обстоятелството, че В. живее постоянно в Г., което забавя комуникацията с него и своевременно изпращане на парични средства.
Този състав на касационния съд счита частната жалба за неоснователна.
Необосновано е твърдението на жалбоподателя, че съобщението за внасяне на държавната такса му е връчено на 19. 11. 2012 г. като представя копие на съобщението с изписани цифри в горния край на същия лист. Това копие няма доказателствена стойност. Доказателствено значение като официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК има удостоверителното изявление на призовкаря връчил съобщението – л. 46 от досието на гр. д. № 390/2012 г.. На този документ – разписка е отбелязана датата 15. 11. 2012 г. и това е началото на едноседмичния срок по чл. 285 ал. 1 ГПК. Безспорно е, че жалбоподателят не е спазил срока за внасяне на дължимата държавна такса и законосъобразно съдът е постановил връщане на касационната му жалба.
Необосновано е искането за възстановяване на срока поради наличие на особени непредвидени обстоятелства – чл. 64, ал. 2 ГПК. Обстоятелството, че жалбоподатателят живее в Г. не е особено обстоятелство и не е непредвидено, т. е. по време на упълномощаването в хода на производството пред въззивния съд, както жалбоподателят, така и неговият пълномощник са знаели този факт и в рамките на обичайната житейска практика са могли да предвидят начини и средства за комуникация и парични плащания във връзка с делото.
Върховният касационен съд в настоящия състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 973/30. 01. 2013 г. на В. М. В. срещу определение от 11. 12. 2012 г. по гр. д. № 390/2012 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: