О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 25.04.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Първанова гр. дело № 3975/2016г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. Г., чрез процесуалните му представители адвокат М. Р. и адвокат Д. Г., срещу въззивно решение №661/14.03.2016г. по гр.дело № 349/2016г. на Пловдивския окръжен съд. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основанието на чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане касционно обжалване на решението. Твърди се, че решението е недопустимо, тъй като предмет на иска е право на собственост върху реално обособена част от УПИ, без да се твърди наличие на грешка в кадастралната основа. Освен това към датата на завеждане на иска ответникът бил в граждански брак, а съпругата му не е конституирана в процеса. Прави се и искане касационната инстанция да направи справка по реда на чл.385,ал.2 ЗСВ в Национална база данни „Население” относно обстоятелството дали касаторът е бил в граждански брак като се посочат и имената на съпругата му. Твърди се, че в противоречие с решение № 221/2015г. по т.д.№3030/2013г. съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за допустимостта на изменение на иска чрез добавяне на нов ответник, наред с първоначалните и за момента, в който се счита искът спрямо новия ответник за предявен.
Ответниците по касационната жалба Б. Й. Р., М. Й. Г. и М. Й. Р. оспорват същата като неоснователна.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 4405/2015 г., постановено по гр. дело № 2758 /2015 г. на Пловдивския районен съд, с което касатора А. Г. е осъден да предаде на Б. Р., М. Г. и М. Р. на основание чл.108 ЗС владението върху собствената им реална част от настоящ имот № 035212 по плана за земеразделяне за землището на [населено място], м.”Казаните”, идентична с бивш имот № 035113 /подробно описан/, съгласно скица към заключението на СТЕ – неразделна част от решението. Въззивният съд е възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка /непроменена във въззивното производство/ и правните му изводи и по реда на чл.272 ГПК е препратил към тях. Посочил е, че продажбата на процесния имот, обективирана с нотариален акт № 48/09.03.2010г. в полза на купувачите – първоначалните ответници – Л. и Н. Г., няма вещноправно действие, тъй като прехвърлителите /наследниците на разпоредилия се с имота преди смъртта си Г. М./ не са били собственици на имота. Такова действие няма и последващият договор за покупко-продажба по нотариален акт №183/2011г., с който Г. са продали имота на сина си – ответника А. Г.. Независимо дали ответниците са били добросъвестни, то от 09.03.2010 г.- придобиването на имота, до 06.03.2015 г. – датата на завеждане на иска, не са изтекли от 5 години. Съобразно разпоредбата на чл.116, б. „б” ЗЗД вр. чл.84 ЗС, давността се прекъсва с предявяване на иск. Иск за собственост на реална част от имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ, е допустим. Условията за изменение на иска не важат, ако изменението се предприема, докато препис от исковата молба не е връчен на ответника. Касае се за поправка на исковата молба. Освен това от събрания доказателствен материал, вкл. гласните доказателства, не се установява, че намерението за своене на ответниците е станало достояние на ищците.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. По отношение на релевираните доводи за недопустимост на същото следва да се посочи, че същите са неоснователни.Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, според които обединението на имоти №№ 035111,035112 и процесния №035113 през 2011г. в нов имот № 035212 не води до възникване на съсобственост върху последния между ищците и ответника.Не е налице заповед за изменение на плана за земеразделяне чрез обединяване на посочените имоти по реда на чл.53а ЗКИР и в случаите на чл.52 ЗКИР.Не е налице промяна в собствеността върху имот № 035113 нито в резултат на сделка, нито давностно владение, нито чрез реституция.Не е налице грешка в границите му.Обединяването на трите имота в един има чисто фактическа, техническа стойност.Промяната в очертанията на границите, извършена без формален административен акт, няма вещно-правни последици, поради което и не води до възникване на съсобственост. Ето защо в производството по чл.288 ГПК не може да се направи извод за евентуална недопустимост на въззивното решение поради недопустимост на така предявения иск, поради това че касаел реална част от описания като обединен имот № 03512. По отношение на твърдяната недопустимост на решението поради неучастие на необходим другар – съпругата на касатора. Последният излага довод, че в отговора на исковата молба се позовал на две придобивни основания – възмездна сделка и давностно владение, поради което съдът е трябвало служебно да изследва въпроса дали е налице сключен брак, по времето на който имотът е придобит от ответника в режим на СИО и да конституира съпругата му.Самият касатор не твърди да е сочил това обстоятелство и не е представил данни за това, за да счита, че съдът е бил длъжен да предприеме тези процесуални действия. Нещо повече той няма конкретно твърдение и в касационната жалба, а е отправил искане ВКС да предприеме действия по установяване на обстоятелството дали е бил в брак към 13.12.2011г., което не може да бъде предприето в касационното производство. При това положение и след като няма никакви данни за наличието на необходимо задължително другарство в процеса, то въпросът за евентуалната му недопустимост не може да се поставя на разглеждане в производството по чл.288 ГПК.
Не са налице и сочените основания по чл.280,ал.1т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение по поставения процесуален въпрос за допустимостта на изменението на иска чрез насочването му към нов ответник. Въпросът не може да бъде преценен като относим, защото основният извод на възизнния съд е, че е налице поправка на исковата молба преди връчването и на ответниците, отстраняване на нейната нередовност след оставянето и без движение до уточняване на обстоятелствената и част и петитум по отношение на това кой владее имота.Не е налице противоречие с посоченото решение №221/2015г. по т.д.№3030/2013г., което разглежда въпрос за изменение на иска, чрез замяна на ответника по реда на чл.228 ГПК и извършвани от първоначалния ответник процесуални действия като приема, че при конкретните обстоятелства не се касае до поправка на исковата молба. В случая е съобразена практиката на ВКС, съобразно която съгласно чл.214 ГПК не могат едновременно да се изменят и основанието, и петитумът на иска. Спазването на тези изисквания може да се провери само при редовна първоначална искова молба, в която ясно са очертани както основанията /твърденията за фактическите обстоятелства, пораждащи претенцията/, така и самото искане на исковата молба, а също само когато заявеният петитум съответства на основанието.Когато исковата молба е неясна, в нея се излагат противоречиви или дублиращи се твърдения за обстоятелства, за които ищецът дава невярна правна квалификация, а също и когато искането за защита не съответства и не следва от тези обстоятелства, при направено изявление от ищеца, че предприема изменение на предявения иск или че привлича нов ответник, при такава нередовност не може да се направи съответна проверка и за това дали действително е налице изменение на иска и дали съответства на изискванията на процесуалния закон. При подобна фактическа обстановка по-скоро е налице нередовна искова молба, която е изправена с последваща искова молба и въз основа на съдържащите се в двете молби изявления относно основанието и петитума на иска, съдът следва да определи с какъв иск е сезиран, какъв е предметът на делото и кои са обстоятелствата, които подлежат на доказване.При такъв подход не е налице процесуално нарушение и ако искът се насочи срещу нов ответник /решение №178/18.10.2016г. по гр.д.№1624/2016г, І г.о./. Предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника поправки в основанието и петитума не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за последващо изменение на иска /решение №116/28.11.2012г. по т.д.№ 102/2011г., ІІ т.о./. Предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от исковата молба на ответника съставляват поправка на исковата молба. За тези поправки не важат ограниченията на чл.214 ГПК за изменение на иска и на чл.228 ГПК за заменяне на страна /определение по чл.274,ал.3 ГПК №178/12.03.2012г., ІІІ г.о./. С оглед изложеното следва да се приеме за неотносим въпросът за момента, в който искът се счита за предявен спрямо новия ответник. За пълнота следва да се има предвид и това, че в решаващите си изводи въззивният съд е приел недоказаност на владението от страна на ответника, а именно че в негова полза не е текла придобивна давност.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените разноски в размер на 750 лева, съгласно представения списък и доказателства.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №661/14.03.2016г. по гр.дело № 349/2016г. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА А. Н. Г. да заплати на Б. Й. Р., М. Й. Г. и М. Й. Р. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 750 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: