6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№184
София, 26.03.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2315 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Делта Ком Холдинг груп”ООД, [населено място], обл. Велико Търново срещу Решение № 666 от 21.03.2019г. по в.т.д.№ 3451/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 9050/2016г. на СГС,VІ-15 състав. Първоинстанционният съд е обявил на основание чл.647,ал.2 във вр. с чл.647,ал.1,т.3 ТЗ по иска, предявен от кредитора „Консултантско дружество”ЕООД /с участието на синдика на „Риъл Естейт Проджектс” АД като съищец/, за недействителен по отношение на кредиторите на „Риъл Естейт Проджектс” АД, [населено място] /в несъстоятелност/ договора за цесия от 07.05.2015г., сключен между първия ответник „Риъл Естейт Проджектс” АД /н/ и втория ответник „Делта Ком Холдинг груп” ООД, с който е прехвърлено вземане срещу „Евробилд проект”ЕООД в размер на 3 000 000 евро за цена от 30 000 лева.
Касаторът се позовава на касационните основания по чл.281,т.3 ГПК – неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че искът е предявен извън едногодишния преклузивен срок по чл.649,ал.1 ТЗ, тъй като производството по несъстоятелност на длъжника „Риъл Естейт Проджектс” АД е открито с решение на съда по несъстоятелността /т.д.№ 1701/2015г. на Софийски градски съд/ на 16.09.2015г. Според касатора, срокът за завеждане на отменителния иск изтича на 16.09.2016г., а настоящият е предявен на 13.12.2016г. Поддържа, че ищецът „Консултантско дружество”ЕООД не е активно легитимиран да предяви иска, тъй като няма качеството на кредитор, чието вземане да фигурира в списъка на приетите от синдика вземания, няма качество на кредитор с прието вземане по чл.693 ТЗ и няма правен интерес и процесуална легитимация от водене на отменителния иск. Искането е за „отмяна на решението” и оставяне „без уважение/без разглеждане” на предявения иск като заведен извън едногодишния преклузивен срок или обезсилването му като недопустимо поради липса на процесуална легитимация на ищеца от провеждането на отменителния иск.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК по въпросите:
1/„Кредитор на несъстоятелността” по смисъла на чл.649 ТЗ, легитимиран да води иска по чл.647 ТЗ, трябва ли да бъде кредитор с приети вземания по смисъла на чл.693 ТЗ или може да бъде всеки друг кредитор. Допустимо ли е нормата на чл.649,ал.1 ТЗ да се тълкува разширително;
2/Освен синдикът, само лицата изрично посочени в списъка на приетите вземания ли са легитимирани да водят иск по чл.647 ТЗ или и техните правоприемници;
3/Предвидената в чл.649,ал.1 ТЗ възможност искът да се води в едногодишен срок, съответно от момента на обявяване на решението по чл.632,ал.2 ТЗ, отнася ли се и до кредиторите на несъстоятелността или само до синдика.
От насрещната страна – синдика на „Риъл Естейт Проджектс” АД /н/ е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. В същия смисъл е и подаденият от ищеца „Консултантско дружество”ЕООД писмен отговор.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че жалбата на втория ответник /цедентът по оспорената с предявения иск сделка/ „Делта Ком Холдинг груп” съдържа възражения, идентични на заявените от този ответник в първоинстанционното производство – за просрочие на иска и отсъствие на материалноправна легитимация на ищеца. Съобразила е, че с решение № 1505 от 16.09.2015г. по т.д. 1701/2015г. на СГС, постановено по реда на чл.632,ал.1 ТЗ е обявена неплатежоспособността на „Риъл Естейт Проджектс” АД с начална дата 25.06.2014г., открито е производството по несъстоятелност на търговското дружество, постановено е прекратяване дейността на предприятието му, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството по делото е спряно; както и, че с решение № 1503 от 17.08.2016г. производството по несъстоятелност е възобновено на основание чл.632,ал.2 ТЗ и е назначен временен синдик. При тези безспорни данни, оплакването за недопустимост на иска поради предявяването му след изтичането на срока по чл.649,ал.1 ТЗ е счетено за неоснователно. Аргументирано е, че в процесния случай срокът за предявяване е започнал да тече съгласно чл.649,ал.1,изр.първо предл.второ ТЗ от датата на решението за възобновяване на производството по несъстоятелност по чл.632,ал.2 ТЗ, т.е. от 17.08.2016г. и исковата молба, постъпила в съда на 13.12.2016г. е подадена преди изтичането му.
Изложени са съображения за неоснователност на възраженията срещу материалноправната легитимация на ищеца. При безспорните по делото факти, че: с договор за цесия от 06.12.2016г. М. А. -кредитор с прието вземане /включено в списъка на приетите вземания на кредиторите на „Риъл Естейт Проджектс” по чл.686,ал.1,т.1 ТЗ, обявен в ТР, срещу което не е постъпило възражение, одобрен от съда по несъстоятелността по реда на 692,ал.1 ТЗ/ е прехвърлил цялото си вземане в размер на 19 500лв. в полза на цесионера „Консултантско дружество”ЕООД; че за прехвърленото вземане е уведомен синдикът на длъжника; че по искането на цесионера за актуализиране на списъка, съдът по несъстоятелността е посочил, че цесията следва да бъде зачетена при изготвяне на сметката за разпределение, въззивната инстанция е приела, че ищецът е придобил вземане, включено в списъка на приетите вземания. Мотивирано е, че легитимацията на ищеца като кредитор произтича от качеството му на цесионер на вземане, включено в списъка на одобрения от съда списък на приетите вземания на „Риъл Естейт Проджектс”, поради което се явява кредитор на несъстоятелността, без да е необходимо това да е отразено в списъка. Изложени са и допълнителни аргументи, основани на встъпването на синдика като съищец в производството съгласно чл.649,ал.3 и поддържането на иска от синдика.
Въззивната инстанция е съобразила и установяването на предвидените в чл.647,ал.1,т.3 ТЗ предпоставки, които не са били спорни между страните: прехвърляне на вземане с номинална стойност 3 000 000евро /без да са въведени твърдения за по-ниска икономическа стойност от гледна точка на срокове, събираемост и др./ срещу цена от 30 000лв. Счела е че е налице значителна неравностойност на престациите при разлика повече от 195 пъти съобразно установените в съдебната практика критерии.
Настоящият състав констатира, че не са налице предпоставките за спиране на настоящото производство в хипотезата на чл.292 ГПК, тъй като предмет на образуваното пред търговска колегия на ВКС тълкувателно дело №2/2019г. /въпрос № 2/ е: какви са последиците от спиране на основание чл.632,ал.5 ТЗ на производството по несъстоятелност по отношение на предявяването на исковете по чл.649,ал.1 ТЗ и чл.694 ТЗ, развитието на производството по тях и течението на срока по чл.649,ал.1 ТЗ. Противоречивата практика на съдилищата е относно последиците на решението за спиране на производството по несъстоятелност по чл.632,ал.5, а не в хипотезата на чл.632,ал.2 ТЗ, каквато е конкретиката в настоящия спор.
Тъй като спазването на преклузивния срок по чл.649,ал.1 ТЗ е въпрос, относим към допустимостта на предявения иск и на постановените съдебни решения, настоящият състав дължи служебна преценка на основание чл.280,ал.2, предл.второ ГПК:
Разпоредбата на чл.649,ал.1 в хипотеза на постановено първоначално решение по чл.632,ал.1 ТЗ – спиране на производството по несъстоятелност едновременно с откриване на производството и обявяване на търговеца в несъстоятелност е пределно ясна – едногодишният преклузивен срок за предявяването на иска тече от датата на обявяването на решението по чл.632,ал.2 ТЗ. В конкретния случай решението по чл.632,ал.2 ТЗ – Решение № 1503 от 17.08.2016г. е обявено в ТР на 23.08.2016г., от който момент тече едногодишният преклузивен срок, в рамките на който е постъпила исковата молба в съда. В процесния случай е налице първоначално постановено решение по чл.632,ал.1 ТЗ /начално спиране на производството но несъстоятелност едновременно с откриването му/, поради което началният момент на течението на срока по чл.649,ал.1 ТЗ е обявяване в ТР на решението за възобновяване по чл.632,ал.2 ТЗ, т.е. считано от 17.08.2016г. и исковата молба, подадена на 13.12.2016г., е преди изтичането на преклузивния едногодишен срок. От това произтича отсъствието на основания за преценка въззивното решение да е недопустимо като постановено по иск, предявен след изтичане на преклузивния срок.
Неоснователно е искането за допускане на обжалването по третия въпрос. Заложената във въпроса теза на касатора, че възможността, уредена в чл.649,ал.1 ТЗ, искът по чл.647 ТЗ да се предяви в едногодишен срок от момента на обявяване на решението по чл.632,ал.2 ТЗ е предоставена само на синдика като ищец, но не и когато искът е предявен от кредитор, се въвежда едва в настоящото производство. Тя не е включена в предмета на спора и по нея въззивната инстанция не се е произнасяла, поради което въпросът не притежава съществена характеристика съобразно критериите, изведени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС и не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване. Паралелно с това разпоредбата изрично сочи началото на срока за предявяване на иска при постановено решение по чл.632,ал.1 ТЗ – от обявяване на решението по чл.632,ал.2 ТЗ и изрично установява, че искът може да се предяви както от синдика, така и от кредиторите.
Във връзка с въпросите от изложението, касаещи легитимацията на лицата да водят иска по чл.647 ТЗ следва да се посочи, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, в случая – от претендираното ищеца право и следва от правното му твърдение на кредитор в производството по несъстоятелността. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество.
Искането за допускане на обжалването по тези въпроси е неоснователно, тъй като и двата въпроса /първи и втори/ са поставени некоректно. Материалноправната легитимация на ищеца – качеството му на кредитор на несъстоятелния длъжник е признато от въззивната инстанция въз основа на придобитото от ”Консултантско дружество”ЕООД вземане, включено в списъка на приетите вземания. Мотивирано е, че легитимацията на ищеца като кредитор произтича от качеството му на цесионер на вземане, включено в списъка на одобрения от съда списък на приетите вземания на „Риъл Естейт Проджектс” и той е кредитор на несъстоятелността, без да е необходимо това да е отразено в списъка.
След като становището на въззивната инстанция е основано на извода за придобито с договора за цесия вземане, включено в списъка на приетите и одобрени от съда вземания, въпросът дали легитимирания по смисъла на чл. 649 ТЗ да води иска по чл.647 ТЗ е кредитор с приети вземания и дали само лицата, посочени в списъка на приетите вземания са легитимирани да водят иска по чл.647 ТЗ, е безпредметен. Не може да послужи като общо основание за допускане на обжалването и въпросът дали разпоредбата на чл.649,ал.1 ТЗ може да се тълкува разширително, тъй като е предпоставен от възприемане на съдържащото се в него твърдение на касатора, че въззивната инстанция е дала положително разрешение, т.е, че е мотивирала, че нормата подлежи на разширително тълкуване. Въпросът не кореспондира на изложените от САС мотиви, поради което е хипотетичен, а не обуславящ.
Поради необосноваване на общата предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол с поставените в изложението въпроси искането за касационна проверка на обжалваното решение не може да бъде уважено. Поставените в изложението въпроси не отговорят на критериите, посочени в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Касационната инстанция няма задължение, а и правомощие да извежда значимия, включен в предмета на спора и обусловил изхода му правен въпрос от твърденията на касатора, от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, от несъгласието му с изводите на въззивната инстанция. В тази хипотеза безпредметно е обсъждането на въведената от касатора допълнителна предпоставка, а и формалното позоваване на т.3 на чл.280 ГПК не е достатъчно за обосноваване на допълнителния селективен критерий по смисъла на т.4 на ТР № 1/2010г.
Касаторът следва да заплати на „Консултантско дружество”ЕООД сумата 3 000лв.- поискани и доказани разноски за изготвянето на отговора по чл.287 ГПК. Синдикът на „Риъл Естейт Проджектс” АД /н/ не е претендирал разноски.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 666 от 21.03.2019г. по в.т.д.№ 3451/2018г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 състав.
Осъжда „Делта Ком Холдинг груп” ООД да заплати на „Консултантско дружество”ЕООД сумата 3 000 /три хиляди лева/ разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: