2
определение по ч.гр.д.№ 1881 по описа за 2014 г. на ВКС, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 27.03.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито заседание на двадесет и шести март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като взе предвид докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.N 1881 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.309 от ГПК.
Образувано е по подадена от С. Г. С. молба за спиране на изпълнението на постановление на частен съдебен изпълнител за възлагане на имот, чиято отмяна по реда на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК е поискана с молба вх.№ 5442 от 04.06.2013 г.
Съгласно чл.309, ал.1 от ГПК спирането на изпълнението на акт, чиято отмяна се иска по реда на чл.303 или чл.304 от ГПК, се допуска при условията на чл.282, ал.2-6 от ГПК. А съгласно чл.282, ал.3 от ГПК, в случай като настоящия изпълнението се спира след внасяне на обезпечение, чийто размер се определя от съда.
Настоящият състав на ВКС счита, че за спиране изпълнението на горепосочения акт молителката следва да бъде задължена да внесе обезпечение в размер на 2000 лв., тъй като с оглед средните пазарни цени на наемите на имоти в центъра на [населено място] към настоящия момент, тази сума би била достатъчна да обезпечи вредите на купувача по публичната продан И. А. И. от невъзможността да ползва закупения при проданта имот /апартамент, находящ се в [населено място], [улица]/ през периода от допускане на обезпечението до приключване на делото пред ВКС по молбата за отмяна, което при своевременно администриране на тази молба, би могло да приключи в рамките на 3 месеца.
Неоснователно е искането на молителката С. С. да не бъде задължавана да заплаща обезпечение по подадената от нея молба за спиране, а като такова да послужи внесената от купувача по публичната продан сума по сметка на гражданско дружество „Х.-Д.”, която сума не била разпределена и била собственост на С. С. и на съпруга й С. С.. Задължение за внасяне на определеното от съда обезпечение по чл.309 от ГПК има само лицето, което иска спиране на изпълнението. По това искане не възниква задължение за трети лица /в случая гражданското дружество/ да превеждат суми по сметка на ВКС, дори тези суми да са собственост на молителя по молбата за спиране на изпълнението. Освен това, съставът на ВКС, допускащ спиране на изпълнението, няма компетентност да задължава трети лица да превеждат такива суми по сметка на ВКС /такъв превод може да бъде извършен само доброволно от третото лице, ако то счита, че сумата действително е на молителката и че няма основание да бъде задържана по сметката на третото лице/.
Поради изложеното по-горе молбата на С. Г. С. по чл.309 от ГПК може да бъде уважена само след внасяне на обезпечение в размер на 2 000 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
УКАЗВА на молителката С. Г. С., че в двуседмичен срок от получаване на съобщението следва да внесе по сметка на ВКС обезпечение по чл.309, ал.1 във връзка с чл.282, ал.3 от ГПК в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва за произнасяне по искането за спиране на изпълнението.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.