5
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 3284/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№184
гр.София, 28.03.2014 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на единадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 3284/2013 година
Производството е по чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя Т. Д. чрез юрисконсулта Д.К. срещу решението на Варненския апелативен съд № 127/10.05.2013 год., постановено по в.т.дело № 535/2012 год. С това решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното отхвърлително решение № 1042/21.06.2012 год. по т.дело № 3097/2011 год. на Окръжен съд-Варна и е прекратил производството по предявеният от [фирма], [населено място] срещу [фирма] иск по чл.422, ал.1 ГПК поради оттегляне от страна на ответното дружество на подаденото възражение по чл.414 ГПК срещу издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 07.10.2011 год. по ч.гр.дело № 14867/2011 год. на РС-Варна за сумата 50 000 лева, представляваща неустойка по сключен между страните договор за счетоводна услуга от 19.09.2011 год., което вземане е предмет на предявения установителен иск.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи относно представителната власт на управителя Л. К., подписал молбата за оттегляне на подаденото от дружеството възражение по чл.415 ГПК срещу издадената заповед по чл.417 ГПК, подписано от другия управител Т. Д., който оспорва представителната власт на лицето Л. К. предвид образуваните съдебни спорове във връзка с изключването като съдружник от ОС на ответното дружество.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Оспорвайки представителната власт на бившия управител поставя множество въпроси, касаещи приложението на чл.141, ал.2, 3 и 6 ТЗ, които обобщени се свеждат до следното: как дружеството да се защити срещу недобросъвестни действия на управител, чието доверие е снето, но чиито действия по силата на цитираните разпоредби са формално валидни до вписване на промяната в търговския регистър. Изразява становище, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че към настоящия момент лицето Л. К., подписало процесния договор и молбата за оттегляне на възражението по чл.415 ГПК вече не е съдружник, тъй като с влязло в сила на 17.12.2012 год. решение на ОС-Варна по т.дело № 944/2010 год. е отхвърлен иска му по чл.74 ТЗ за отмяна на решението на ОС на дружеството относно избора на Т. Д. за нов управител.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Д.Д. от АК-В. изразява становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма] иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване дължимостта на сумата 50 000 лева по издадената в полза на ищеца заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и е прекратил производството по делото. Прието е, че предявеният иск се явява процесуално недопустим, тъй като подаденото от длъжника възражение по чл.414 ГПК /подписано от управителя на ответното дружество Т. Д./ е надлежно оттеглено с депозираната по делото молба от 11.11.2011 год., подписана от другия управител Л. К.. Наведен е довода, че с оглед данните по делото към момента на оттегляне на възражението дружеството е при режим на представителство от двамата управители, вписани в търговския регистър, заедно и поотделно и всеки един от тях може да извършва процесуални действия с валиден обвързващ ефект. Направен е извода, че вътрешните отношения между съдружниците и възникналите спорове свързани с представителната власт на управителите, както и ограниченията на техните правомощия са ирилевантни за това производство, тъй като съгласно чл.10, ал.2 ЗТР, чл.141, ал.6 ТЗ са непротивопоставими на третите добросъвестни лица до вписването на промяната в овластяването и заличаването им в търговския регистър, като невписаните обстоятелства се считат за несъществуващи за тях. Прието е също, че в настоящото производство съдът не е компетентен да ревизира действията на управителя К. във връзка с оттеглянето на възражението по чл.414 ГПК, както и да прилага със задна дата настъпили впоследствие промени в представителството на дружеството по силата на съдебно решение, което няма обратно действие, тъй като действува занапред.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е включен в предмета на спора и е от решаващо значение за крайния изход на делото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка. Освен това, по отношение на релевантния за изхода на делото правен въпрос трябва да е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, които са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281 ГПК.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото, хипотетично поставените от касатора в жалбата му въпроси са ирелевантни, тъй като валидността на извършеното процесуално действие във връзка с оттегляне на възражението по чл.414 ГПК е изцяло в зависимост от факта дали е извършено от вписания към него момент в търговския регистър управител на ответното дружество, който по силата на закона-чл.141, ал.2 и 3 ТЗ и дружествения договор представлява дружеството. В случая данните по делото сочат, че към момента на подаване на молбата за оттегляне на възражението, името на управителя Л.К. е било вписано в търговския регистър и той е разполагал с необходимата представителна власт да извърши това процесуално действие. Съгласно чл.416 ГПК, когато възражението по чл.414 ГПК е оттеглено заповедта за изпълнение влиза в сила и искът по чл.422, ал.1 ГПК е недопустим, в който смисъл е и обжалваното решение.
Не е налице и допълнителният критерий за допускане на касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно т.4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика по съществения за изхода на делото правен въпрос, към необходимост от непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантния за делото правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му поради съществуваща неяснота, какъвто не е настоящия случай. Нормите на чл.416 ГПК и чл.141 ТЗ са пределно ясни и по приложението им съществува непротиворечива съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 127/10.05.2013 год., постановено по в.т.дело № 535/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ