5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№184
София,29.04.2020 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №556/2020г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Кредо-Плюс Навигейшън Лимитид” (Credo-Plus Navigation Limited), със седалище и адрес на управление в Република Кипър, срещу определение №11 от 14.01.2020г. и срещу определение №258 от 02.12.2019г., постановени по т.д.№1824/2018г. на Върховен касационен съд, І т.о., с които са уважени молбите на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за издаване на изпълнителен лист на основание чл.245, ал.3 ГПК против „Кредо-Плюс Навигейшън Лимитид”.
В частната жалба се поддържа, че обжалваните определения са неправилни, незаконосъобразни и постановени в грубо нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в конкретния случай с оглед частичното отхвърляне на иска на „Кредо-Плюс Навигейшън Лимитид” поради изтекла погасителна давност, компетентен да се произнесе по молбата на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” за издаване на обратен изпълнителен лист е Софийски апелативен съд, а не ВКС. Излагат се доводи, че с извършеното плащане ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” е изпълнил задължението си по застрахователния договор след изтичане на давността, поради което и на основание чл.118 ЗЗД, жалбоподателят не дължи връщане на получените от застрахователя дължими суми. Твърди се, че в нарушение на разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК касационният състав неправилно е издал обратен изпълнителен лист, включвайки в него и законната лихва върху сумите, получени от взискателя въз основа на първоначално издадения изпълнителен лист.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е представен писмен отговор на частната жалба от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”, в който се излагат доводи, че обжалваните определения са правилни и следва да бъдат потвърдени. Сочи се, че присъждането по реда на чл.245, ал.3 ГПК на законна лихва върху заплатените от мнимия длъжник суми, е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в определение №11/08.01.2009г. по ч.гр.д.№520/2009г. на ВКС, ІV г.о.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. Доколкото по делото няма данни за съобщаване на „Кредо-Плюс Навигейшън Лимитид” на подлежащото на обжалване определение №258/02.12.2019г. по т.д.№1824/2018г. на ВКС, І т.о., следва да се приеме, че същото е обжалвано в срок, аналогично на обжалваното определение №11/14.01.2020г., постановено по същото дело.
С определение №258/02.12.2019г. по т.д.№1824/2018г. на ВКС, І т.о., касационният състав е осъдил „Кредо Плюс Навигейшън Лимитид“ да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“ на основание чл.245, ал.3 ГПК сумата 746 568.90лв. главница, сумата 107 551.12лв. лихва по чл.86 ЗЗД за периода 02.12.2011г. – 26.04.2013г., сумата 409 198.60лв. законна лихва върху главницата за периода 26.03.2013г.-18.09.2019г. – неоснователно събрани по изп.дело №20188470400328 на ЧСИ Н. П. въз основа на отменено в тази част решение №1019/26.04.2018г. по т.д.№4384/2017г. на САС, ТО, 5 състав, както и сумата 33 271.78лв. – недължимо събрана такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
В мотивите към определението от 02.12.2019г. касационният състав е посочил, че 1.) с решение №1019/26.04.2018г. по т.д.№4384/2017г. на САС, е бил осъден ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ да плати на „Кредо Плюс Навигейшън Лимитид“ на основание чл.271, ал.2 във вр. с чл.245, ал.1 КТК сумата 450 000 щ.д., представляваща обезщетение по застрахователна полица №1123110800R104/01.01.2011г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото – 26.04.2013г. до окончателното изплащане, сумата от 64865.63 щ.д., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода 02.12.2011г. – 26.04.2013г., както и разноските по делото. 2.) с решение №62/31.07.2019г. по т.д.№1824/2018г. на ВКС, е отменено частично решението №1019/26.04.2018г. по т.д.№4384/2017г. на САС, като са отхвърлени предявените от „Кредо Плюс Навигейшън Лимитид“ срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“: иск с правно основание чл.271, ал. 2 КТК за сумата над 4 500 щ.д. до пълния предявен размер от 450 000 щ.д., представляваща обезщетение по застрахователна полица №1123110800R104/01.01.2011г., като погасени по давност, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото – 26.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата и иск на основание чл.86, ал.1 ЗЗД и за сумата над 648.66 щ.д. до пълния предявен размер от 64 865.63 щ.д., представляваща обезщетение в размер на законната лихва за периода 02.12.2011г. – 26.04.2013г. 3.) видно от удостоверение, издадено на 06.11.2019г. от ЧСИ Н. П. по изп. дело №20188470400328, длъжникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е превел по банков път на 18.09.2019г. сумата 1 317 646.61лв., разпределена както следва: 1 282 716.20лв. на взискателя „Кредо Плюс Навигейшън Лимитид”, 34 491.60лв. и 156.00лв.- такси по т.26 ТТР към ЗЧСИ; 282.81лв. – възстановена сума на длъжника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, като е удостоверено, че на взискателя е присъдена законната лихва върху главницата за периода 26.03.2013г.-18.09.2019г. в размер 246 651.38 щ.д. и са признати като дължими и разноски в изпълнителното производство – 6 500лв. адвокатски хонорар в изпълнителното производство, 66лв. – авансови такси по т.1, т.5 и т.9 ТТР към ЗЧСИ, както и таксата по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
На базата на посочените факти, касационният състав е приел, че на основание чл.245, ал.3 ГПК на длъжника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ следва да се издаде изпълнителен лист срещу взискателя „Кредо Плюс Навигейшън Лимитид” за връщане на следните неоснователно събрани от длъжника суми в изпълнителното производство в размерите, за които ВКС частично е отменил допуснатото до изпълнение въззивно решение, а именно: 746 568.90лв. – левовата равностойност на 445 000 щ.д.; 107 614.80лв. – левовата равностойност на 64 216.97 щ.д. и сумата 409 202.91лв. – левовата равностойност на 244 183.62 щ.д. По отношение на платените такси и разноски от длъжника в изпълнителното производство съдът е приел, че изпълнителен лист следва да се издаде срещу взискателя само за сумата 33 271.78лв. – съответна част от събраната от длъжника пропорционална такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ.
С последващо определение №11/14.01.2020г. по т.д.№1824/2018г. на ВКС, І т.о, касационният състава е уважил допълнителната молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ по чл.245, ал.3 ГПК като е присъдил и законната лихва върху присъдените с определението №258/02.12.2019г. суми, считано от 18.09.2018г. до окончателното плащане и е постановил издаване на изпълнителен лист на основание чл.245, ал.3 ГПК за присъдените суми и законната лихва. Касационният състав е приел, че на основание чл.245, ал.3 ГПК кредиторът, удовлетворен в рамките на принудителното изпълнение въз основа на подлежащо на предварително изпълнение осъдително решение, следва да върне полученото след отпадане на изпълнителното основание, като редът за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл.245, ал.3 ГПК изключва исковия ред на защита, поради което и вземането по обратния изпълнителен лист следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане.
Настоящият състав на ВКС, ІІ т.о., намира, че обжалваното определение №258/02.12.2019г. по т.д.№1824/2018г. на ВКС, е допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Определението е постановено от компетентен съд съобразно разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК, а именно – от съдът, постановил влязлото в сила решение, с което е отхвърлен иска. Без значение за компетентността по чл.245, ал.3 ГПК е причината, обусловила отхвърлянето на иска, включително – изтекла погасителна давност.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че същият не дължи връщане на получените от застрахователя суми с оглед разпоредбата на чл.118 ЗЗД. Разпоредбата на чл.118 ЗЗД е относима за случая, при който длъжникът е изпълнил доброволно своето погасеното по давност задължение като нормата на чл.118 ЗЗД съответства на прогласения в чл.55, ал.2 ЗЗД принцип , че не може да иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил един свой нравствен дълг.” В случая длъжникът е заплатил сумите в резултат на допуснато предварително изпълнение на съдебно въззивно решение, постановено в спорно исково производство, въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист и в хода на образуваното от взискателя изпълнително производство.
Настоящият състав намира за основателна частната жалба на Кредо Плюс Навигейшън Лимитид” в частта й, с която се обжалва определение №11/14.01.2020г. по т.д.№1824/2018г. на ВКС, І т.о, с което жалбоподателят е осъден на основание чл.245, ал.3 ГПК да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ законната лихва върху присъдените с определението на ВКС от 02.12.2019г. суми, считано от 18.09.2018г. до окончателното плащане и с което е постановено издаването на обратен изпълнителен лист, включващ законната лихва. Становището на касационния състав, че редът за присъждане на недължимо платените в рамките на принудителното изпълнение суми по чл.245, ал.3 ГПК изключва исковия ред на защита, поради което и вземането по обратния изпълнителен лист следва да се присъди заедно със законната лихва, считано от датата, на която е изпълнено недължимото плащане, не съответства на постановките, съдържащи се в мотивите към т.6 от Тълк.решение №4/11.03.2019г. по тълк.д. №4/2017г. на ОСГТК на ВКС. Макар и във връзка с друг въпрос, в мотивите към т.6 на тълкувателното решение, Общото събрание на гражданската и търговската колегия на ВКС приема, че ако в резултат на касационното обжалване осъдителният иск бъде отхвърлен от ВКС, ищецът по неоснователния осъдителен иск ще дължи връщане на недължимо полученото, както и обезщетение за вредите от неоснователното принудително изпълнение. Според ОСГТК на ВКС длъжникът е освободен от необходимостта да води искове за всички негови вземания, които могат да бъдат несъмнено удостоверени от съдебния изпълнител, а за останалите настъпили вреди – длъжникът трябва да води отделно производство, в което да докаже тези вреди.
От мотивите към т.6 от цитираното по-горе тълкувателно решение следва извода, че обратен изпълнителен лист се издава по реда на чл.245, ал.3 ГПК само за дължимите суми, които са безспорно установени, а именно: сумите, получени въз основа да допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство. За разлика от тези суми претенцията за законна лихва, считано от датата на извършеното плащане от длъжника по допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, не е безспорна по основание и размер. Несъмнено е, че мнимият кредитор дължи обезщетение за пропуснати ползи от датата на получаване на сумите, но това обезщетение (ако не е налице забава) не представлява законна лихва за забава, а лихва (граждански плод) в размер, който подлежи на доказване в отделно производство. Законната лихва за забава на изпълнение на парично задължение по чл.86, ал.1 ЗЗД има освен обезщетителен и санкционен характер и се дължи от деня на забавата. В тази връзка независимо, че размерът на законната лихва е нормативно определен, основателността на претенцията за законна лихва е обусловена от наличието на забава и от деня на забавата. Не е допустимо в производството по чл.245, ал.3 ГПК, което не е исково производство, съдът, който издава обратния изпълнителен лист, да преценява наличието на забава за връщане на получените без основание суми и момента на нейното настъпване – дали това е датата на получаване на сумите въз основа на предварителното изпълнение на отмененото въззивно решение, или датата на влизане в сила на решението, с което искът е отхвърлен, или датата на поканата за връщане на недължимо платената сума. Ето защо в контекста на постановките в мотивите към т.6 от ТР №4/11.03.2019г. по тълк.№4/2017г. на ОСГТК на ВКС, следва да се приеме, че искането за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.245, ал.3 ГПК за законната лихва за забава върху присъдените суми с определение №258/02.12.2019г. по т.д. №1824/2018г. на ВКС, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №258 от 02.12.2019г. постановено по т.д.№1824/2018г. на Върховен касационен съд, І т.о.
ОТМЕНЯ определение №11 от 14.01.2020г., постановено по т.д. №1824/2018г. на ВКС, І т.о. като вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ вх.№10874/16.12.2019г. за издаване на изпълнителен лист по реда на чл.245, ал.3 ГПК за законната лихва за забава върху присъдените суми с определение №258/02.12.2019г. по т.д. №1824/2018г. на ВКС, І т.о., считано от 18.09.2018г. до окончателното плащане, като обезсилва издадения изпълнителен лист в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: