3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№184
София, 31.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 410/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение № 611 от 20.10.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2889/2015 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение. С посоченото определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната касационна жалба на [фирма] срещу определение № 1920 от 13.07.2015 г. по ч. т. д. № 2834/2015 г. на Апелативен съд – София, с което е отменено определение на Софийски градски съд по т. д. № 3773/2013 г. за допускане на основание чл.629а ТЗ на предварителни обезпечителни мерки – спиране на започналото изпълнение по реда на чл.32 и сл. ЗОЗ по договор за особен залог от 05.08.2008 г. и спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20148690400399 по описа на ЧСИ И. Б. с рег. № 869, и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение и се прави искане същото да бъде отменено, а делото – върнато на първия състав на ВКС, Търговска колегия, за разглеждане на частната касационна жалба.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК са постъпили отговори от ответниците [фирма] – [населено място], обл. Стара З., и [фирма] – [населено място], които изразяват становище за неоснователност на частната жалба и за потвърждаване на обжалваното с нея определение. Ответникът [фирма] претендира разноски за производството по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната касационна жалба на [фирма] срещу определението на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение на Софийски градски съд за допускане на основание чл.629а ТЗ на предварителни обезпечителни мерки в производство по несъстоятелност, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като постановеното от въззивния съд определение не подлежи на касационно обжалване. В съобразителната част на определението е посочено, че преценката за допустимост на касационния контрол върху определението не следва да се извършва съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, а следва да се направи с оглед разпоредбите на Част Четвърта на Търговския закон, които са специални по отношение на разпоредбите на ГПК. Като е взел предвид разпоредбата на чл.613а, ал.3 ТЗ, според която постановените от окръжния съд актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал.1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд, съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, е направил извод, че определението по чл.629а ТЗ не попада в обхвата на чл.613а, ал.1 ТЗ и не подлежи на обжалване по общия ред на ГПК, с оглед на което предвиденият в Търговския закон инстанционен контрол върху него е изчерпан с произнасянето на въззивния съд и частната касационна жалба е недопустима.
Определението е правилно.
Обжалването на постановените от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност решения и определения е предмет на самостоятелна правна уредба, която се съдържа в Част Четвърта „Несъстоятелност” на Търговския закон. Разпоредбите на Търговския закон са специални по отношение на разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, уреждащи обжалването на съдебните решения и определения.
В разпоредбата на чл.613а, ал.1 ТЗ законодателят е посочил изчерпателно актовете на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс, т. е. по реда на въззивното и на касационното обжалване. Обжалването на всички други съдебни актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал.1 на чл.613а ТЗ, е подчинено на специалната разпоредба на чл.613а, ал.3 ТЗ, която предвижда обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс.
Определението на съда по несъстоятелност за допускане на предварителни обезпечителни мерки по чл.629а ТЗ не е посочено изрично в разпоредбата на чл.63а, ал.1 ТЗ като акт, който може да бъде обжалван по общия ред на Гражданския процесуален кодекс. След като не попада в обхвата на ал.1 на чл.613а ТЗ, посоченото определение подлежи на обжалване съобразно правилото на ал.3 на чл.613а ТЗ – само пред съответния апелативен съд. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в определение № 270/01.06.2015 г. по ч. т. д. № 1337/2015 г. на ІІ т. о., определение № 713/14.10.2014 г. по ч. т. д. № 2163/2014 г. на І т. о., определение № 402/14.07.2015 г. по ч. т. д. № 1356/2015 г. на ІІ т. о. и др. Поради това, както правилно е прието в обжалваното определение, инстанционният контрол върху определението по чл.629а ТЗ е изчерпан с произнасянето на въззивния съд и постановеното от този съд определение не подлежи на касационно обжалване. Липсата на процесуална възможност за обжалване на определението на въззивния съд обуславя недопустимост на подадената частна касационна жалба, която законосъобразно е оставена без разглеждане.
Недопустимостта да се обжалва определението на въззивния съд произтича от специалните разпоредби на чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ, които изключват приложимостта на общата разпоредба на чл.274, ал.3 ГПК. С оглед на това доводът на частния жалбоподател, че първият състав на ВКС е следвало да прецени допустимостта на частната касационна жалба съобразно общата разпоредба на чл.274, ал.3 ГПК, е неоснователен.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Ответникът по частната жалба [фирма] е поискал разноски, но тъй като не е представил доказателства за извършването им, разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.274, ал.2, изр.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 611 от 20.10.2015 г., постановено по ч. т. д. № 2889/2015 г. от състав на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :