3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 31.03. 2020 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3627 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 789/26.06.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 789/2019 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 836/28.02.2019 г. по гр. дело № 16165/2018 г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от П. В. К. срещу жалбоподателя отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника-касатор сумата 6 595.09 лв., начислена с фактура № 21.09.2018 г. за периода 18.05.2017 г. – 17.05.2018 г., по партида с клиентски № , с абонатен № и с адрес на потребление [населено място], [улица]; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба – ищецът П. К., в отговора си излага становище и съображения за процесуална недопустимост на жалбата, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Възражението на ищеца за процесуална недопустимост на касационната жалба на ответника съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ГПК, поради това, че процесният договор между страните за доставка на електрическа енергия бил търговска сделка и делото било търговско, а цената на иска е под 20 000 лв., е неоснователно. Съгласно чл. 318, ал. 2 от ТЗ, не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице, като съгласно фикцията, установена с чл. 110, ал. 2 от ЗС, енергията има статута на движима вещ. Поради това, процесният договор за доставка (дистанционна продажба) на електрическа енергия не е търговска сделка, респ. – настоящото дело не е търговско, а е гражданско. Същият извод следва и от разпоредбата на чл. 113 от ГПК, съгласно която, делата, образувани по искове на и срещу потребител, се разглеждат като граждански дела, като в случая ищецът К. несъмнено има качеството на потребител. При това положение, приложима в случая е разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК и тъй като цената на иска възлиза на сумата 6 595.09 лв. – над 5 000 лв., то касационната жалба на ответното дружество е процесуално допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя „Енерго-про продажби“ АД, като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са формулирани следните материалноправни въпроси: 1) налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно измерване или неправилно измерване на потребената от него електрическа енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., и при действието само на чл. 48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г.; и 2) съществува ли възможност за електроразпределителното дружество да извършва корекции в сметките на потребителите за минал период след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ от 2013 г. с решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, ако поради софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване (СТИ) не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първият въпрос – в противоречие с решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, а вторият въпрос – в противоречие с решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
По така наведените основания за допускане на касационното обжалване съдът намира следното:
Първият правен въпрос, формулиран от касатора, изхожда от постановката, по делото да е установено („констатирано“) неизмерване, неточно измерване или неправилно измерване на потребената електрическа енергия в някоя от хипотезите, регламентирани в чл. 48, чл. 49 или чл. 50 от ПИКЕЕ, като основания за корекция на сметката на потребителя (чл. 51 от ПИКЕЕ не установява такова основание, а регламентира само предоставянето на информация). Вторият правен въпрос изхожда от постановката, по делото да е установено софтуерно въздействие върху СТИ, вследствие на което да не е отчетена част от действително потребената електрическа енергия, т.е. – също да е налице установено („констатирано“) неизмерване, неточно измерване или неправилно измерване в някоя от хипотезите по чл. 48, чл. 49 или чл. 50 от ПИКЕЕ.
В мотивите към обжалваното решение въззивният съд подробно е разгледал всяка една от хипотезите по чл. 48, чл. 49 и чл. 50 от ПИКЕЕ и е приел, че в случая не е налице никоя от регламентираните в тях хипотези на неизмерване, неточно измерване или неправилно измерване на електрическата енергия, потребявана от ищеца през процесния период, макар по делото да е установено софтуерно въздействие върху СТИ. В тази връзка съдът е изложил подробни съображения, че по делото не е установено СТИ да измерва с грешка извън допустимата; не е установено ищецът да е заявил желание за отчитане на електроенергията по тарифа (регистър) 1.8.3, която не се визуализира на дисплея, а е „скрита“ за потребителя, но на данните от която се позовава ответното дружество; не е установена и причината за отчитането чрез този „скрит“ регистър 1.8.3, нито от кой момент е започнало това отчитане; не е установено и виновно поведение на ищеца-потребител във връзка с това отчитане и с установеното софтуерно въздействие върху СТИ.
Видно от така изложеното, и двата материалноправни въпроса, формулирани от страна на касатора, се основават единствено на неговата интерпретация на доказателствата и обстоятелствата по делото, а не на приетото в решаващите мотиви към обжалваното въззивно решение, което е в напълно противоположна посока. При това положение, съгласно задължителните указания и разяснения, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, тези въпроси не съставляват основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК, поради което същото не следва да се допуска, без да е необходимо да се изследва наведеното допълнително основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, съгласно чл. 78, ал. 1 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата му в касационното производство, а именно – сумата 660 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 789/26.06.2019 г., постановено по възз. гр. дело № 789/2019 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на П. В. К. с ЕГН [ЕГН] сумата 660 лв. (шестстотин и шестдесет лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: