1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр.С., 04.02.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 1931/ 2009 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд № ІІ-90 от 22.07.2009 г. по гр.д.№ 257/ 2009 г. в частта му, в която е обезсилено решение на Б. районен съд по гр.д.№ 716/ 2008 г. и е прекратено производството по исковете, предявени от касатора против [фирма] за заплащане на обезщетение за ползване на чужд имот за неопределен период (след датата на исковата молба – 15.10.2007 г. – до премахване на проводите на ответника в имотите на ищеца). Касационната жалба е подадена и срещу тази част от въззивното решение, с която е оставен в сила първоинстанционният съдебен акт, като по този начин са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма] искове за заплащане на сумите 2 754 лв и 8 409 лв, представляващи обезщетение за разположените проводи на ответника в имоти № 117.239 и 117.297 по план на новообразувани имоти на кв.М. рудник,[населено място], собственост на ищеца.
Със същото въззивно решение Б. окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на [фирма] срещу решение на Б. районен съд по гр.д.№ 716/ 2008 г. в частта му, в която е прекратено производство по иска, предявен от касатора против [фирма] за приемане за установено, че [фирма] държи във въпросните имоти (№ 117.239 и 117.297 по план на новообразувани имоти на кв.М. рудник,[населено място]) свои съоръжения (продуктопроводи). Срещу тази част от въззивното решение е подадена частна касационна жалба.
Както в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на решението по същество, така и в изложението към частната жалба, жалбоподателят повдига единствено материалноправният въпрос дали отмененият Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ, обн. ДВ бр.64 от 1999 г., отм. ДВ бр.18 от 2004 г.), създава сервитутни права и по отношение на нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, след като в чл.1 от него не е посочено да се уреждат обществени отношения свързани с производство, пренос и съхраняване на нефт. Според касатора отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли да се допусне обжалване на решението изцяло, включително в частта, в която има характер на определение.
Ответникът по касация [фирма] оспорва само подадената частна жалба, като поддържа, че изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на иска за установяване на факт е правилен. По касационната жалба срещу решението по същество отговор не е депозиран.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите за допустими, но искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение (включително в частта, в която има характер на определение) – за неоснователно.
Въпросът, който може да послужи като основание за допускане на обжалването, трябва да е посочен от касатора (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), като не съществува възможност касационният съд служебно да извлича такъв от жалбата или изложението, освен в случаите на възможна нищожност и недопустимост на обжалваното решение. Този въпрос трябва да обуславя правните изводи на въззивния съд, който са послужили като основание за издаване на съдебният акт. Той трябва да има значението по т.1 – т.3 на ал.1 от чл.280 от ГПК. При липса на която и да е от посочените предпоставки касационното обжалване не може да бъде допуснато.
По отношение на частта от обжалваното въззивно решение, в която е оставена без уважение частната жалба на ищеца срещу прекратително определение на първата инстанция, е формулиран материалноправен въпрос за допускане на обжалването, който не обуславя крайните изводи на въззивния съд. Производството по иска за признаване за установено, че ответника държи свои проводи в имоти на ищеца, е прекратено не поради това, че ЗЕЕЕ (отм.) създава сервитут в полза на ответника. То е прекратено, защото законът не допуска предявяване на искове за установяване на факти, освен в изрично предвидени хипотези, каквато процесната не е. Във връзка с допустимостта на иска въпрос по чл.280 от ГПК не е повдигнат от касатора, а и не би могло, тъй като в същия смисъл, в който се е произнесъл въззивният съд, е и трайната съдебна практика. Дали една вещ се намира в даден имот е факт, а искове за установяване на факти са недопустими. Следователно единственият формулиран от касатора правен въпрос, въз основа на който се иска допускане на частната жалба до касационно разглеждане, не обуславя въззивният съдебен акт в частта, в която има характер на определение. Служебното формулиране на въпроси е недопустимо, поради което съдът приема, че не се налице основания за допускане на касационно обжалване на решението в частта, оставяща без уважение частната жалба на касатора против прекратяването на производството по иска за установяване на факти с правно значение.
По аналогични съображения не следва да се допуска до касационно обжалване решението на окръжния съд в частта, в която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по претенциите за заплащане на обезщетение за бъдещ период от време. И тук касаторът не е формулирал въпрос, свързан с това, доколко искове за заплащане на обезщетение, което евентуално би било дължимо при бъдещо бездействие на ответника, са допустими. Съдът служебно няма право да допуска обжалването по неповдигнат от касатора въпрос, а материалноправният въпрос за приложимостта на ЗЕЕЕ по отношение на обектите за пренос на нефт или продуктите му няма нищо общо с извода на въззивния съд за недопустимост на искове за вземания, които не са възникнали към датата на подаване на исковата молба.
Въпросът за приложимостта на ЗЕЕЕ (отм.) обуславя въззивното решение единствено в частта му, в която спорът е решен по същество и ищцовите претенции за заплащане на обезщетение са отхвърлени. И в тази част обаче искането за допускане на касационно обжалване следва да се отхвърли, тъй като повдигнатият въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разпоредбата на чл.60 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗЕЕЕ (отм.) създава сервитутно право по отношение на заварените от закона енергийни обекти „екс леге”. Доколкото такива обекти съществуват към 1999 г. (а за процесните проводи съществуването им към момента на влизане в сила на ЗЕЕЕ – отм. е установен по делото факт), по силата на самия закон съответното енергийно предприятие придобива правото да държи енергийните обекти в имотите, в които проводите се намират. Не може да се поддържа, с оглед предмета на дейност на дружеството – ответник, че то не е енергийно предприятие или че проводите му не съставляват енергийни обекти по смисъла на ЗЕЕЕ (отм.). Следователно по силата на самия закон ответникът придобива право да държи тези проводи в имота на ищеца, като законът не предвижда заплащане на обезщетение за сервитута (аргумент за противното от чл.60 ал.3 на ЗЕЕЕ – отм., който предвижда заплащане на обезщетение само за сервитути за нови енергийни обекти). Действащият ЗЕ запазва действието на сервитутите, възникнали по отменения ЗЕЕЕ (срв. пар.26 ал.1 от ПЗР на ЗЕ, ДВ бр.107 от 2003 г.), като по този въпрос законът е ясен и не се нуждае от тълкуване. По смисъла на ЗЕ няма съмнение, че нефтопроводите и нефтопродуктопроводите са енергийни обекти (пар.1 т.23 от ДР на ЗЕ), т.е. възникналите сервитутни права касаят и тях. Следователно повдигнатият от касатора въпрос няма твърдяното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Въз основа на тези мотиви съдът намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато както в частта от въззивното решение, с която спорът е решен по същество, така и в частите, с които се оставя без уважение частна жалба на касатора против първоинстанционният съдебен акт и в която този акт е обезсилен.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд № ІІ-90 от 22.07.2009 г. по гр.д.№ 257/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: