ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 184
София, 07. февруари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 784 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Габровския окръжен съд от 18.04.2012 г. по гр.д. № 117/2012, с което е потвърдено решението на Габровския районен съд от 20.01.2012 г. по гр.д. № 859/2011, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа по чл. 344, ал. 1 т. 1 и 2 КТ, за обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ и за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД.
Недоволен от решението е касаторът Д. С. Д., представляван от адв. Н. Х. от Г., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за възможността давностният срок за предявяване на иска за признаване на уволнението за незаконно да бъде спазен чрез подаването на исковата молба до некомпетентен орган, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата [фирма], Г., представляван от адв. Н. С. от Г. я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос не обеслява решението по делото, тъй като възражението за спазване на срока чрез подаването на жалба до инспекцията по трудя е направено едва с въззивната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а останалите – обусловени от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника като „шлосер-монтьор” по безсрочен трудов договор с тримесечен изпитателен срок, уговорен в полза на двете страни. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя в рамките на изпитателния срок с оспорваната заповед № 3/13.01.2012, връчена при отказ на работника същия ден. Исковете са предявени на 22.03.2011 г. след изтичането на установения в закона двумесечен давностен срок.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос не обуславя решението по делото. В първоинстанционното производство ищецът е оспорвал момента на връчването на заповедта за уволнение и едва с въззивната жалба е заявил, че преди изтичането на давностния срок е подал оплаквания пред инспекцията по труда, които съставляват искова молба (обстоятелства, които въззивният съд не може да установи съгласно чл. 266 ГПК) и поради това давностният срок следва са счита спазен съгласно чл. 358, ал. 3 КТ.
Ответникът по касацията [фирма], Г. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Габровския окръжен съд от 18.04.2012 г. по гр.д. № 117/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.