3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 07.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1038/ 2015 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на И. В. М. – от [населено място] срещу Определение № 2317 от 23.09.2014 г. по ч.гр.д.№ 3422/ 2014 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение №671 от 27.05.2014 г. по т.д.№ 4097/ 2012 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото по искове по чл. 71 ТЗ на И. В. М. – от [населено място] срещу [фирма] – [населено място], каквито не са предявени, с оплакване за неправилност. Частният жалбоподател излага, че определението е неправилно, като въззивният съд не е разгледал възраженията му срещу прекратителното определение и начина на образуване на производството, по което е постановено; описва развитието на първоинстанционното производство и допуснатите от съда неточности досежно разделянето на предявените искове в две отделни дела и различните съображения на двата съдебни състава по въпроса какви искове са предявени; сочи, че това е в противоречие с диспозитивното начало и с правото на защита; като такива нарушения са допуснати и от въззивния съд.
В Приложение към частна касационна жалба поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, по съображения, че съдът неправилно се е произнесъл по съществени правни въпроси от значение за точното прилагане на закона: правилно ли единият съдебен състав разделя производството, а другият го прекратява като безпредметно; налице ли е правомощие на съда при постановяване на определението да не се произнесе по въпрос, повдигнат от ищеца и да определи предмета на делото и липсата на такъв; налице ли е ограничаване правата на ищеца, който няма възможност да уточни исковата си молба. Обосновава, че е налице неточно тълкуване, поради което се създава погрешна съдебна практика, която ще доведе до нарушаване на прокламирания в чл. 5 ГПК принцип за законност, че тези въпроси са от значение за изхода на конкретното дело и че е налице неточно прилагане на закона и правилата, като се създава погрешно правило, различно от установеното от закона, който не се тълкува правилно и че следва да се изясни установеното в закона правило, за да е налице точно прилагане на нормата.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място], по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и е правилна извършената от въззивния съд преценка на надлежното упражняване правото на иск, като ищецът не е сезирал съда с искане, предмет на иск по чл.71 ТЗ, затова съдът няма как да се произнесе по него.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено определение, с което е прекратено производството по делото поради непредявен иск по чл. 71 ТЗ, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт. Поставените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, изцяло са в подкрепа на оплакването за неправилност на определението, отговорът им е обусловен от проверка правилността на определението, която проверка не може да се извърши преди да са налице основания за допускане на касационно обжалване, въз основа на тези оплаквания не може да се приеме, че е налице основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото – когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена. Съображенията, въз основа на които жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК: неточно тълкуване и прилагане на закона от съда, с което се създава погрешно правило, различно от установеното от закона, необходимост да се изясни установеното в закона правило, за да е налице точно прилагане на нормата, довода, че тези въпроси са от значение за изхода на конкретното дело, изцяло съставляват съображения за неправилни действия на въззивния съд, а за да е налице основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК трябва кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, каквото жалбоподателят не обосновава да е налице в случая.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2317 от 23.09.2014 г. по ч.гр.д.№3422/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: