3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
С., 08.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 184/2010 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ЕТ И. Д. И., упражняващ търговска дейност с фирма „И.-И. И.”,[населено място] против въззивното определение на В. окръжен съд № 2418/ 23.10.2010 год., по ч.т.д.№ 1202/2009 год., с което е потвърдено разпореждането на В. районен съд № 12056 от 12.05.2009 год., по гр.д.№ 4584/2004 год. за връщане на подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба вх.№ 11924/2009 год. срещу разпореждане на същия съд от з.з., проведено на 12.03.2009 год. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение от 20.04.2005 год., по гр.д.№ 4584/ 2004 год.на В..
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което иска отмяната му.
В депозираното по чл.284, ал.3, т.1 ГПК във вр. с препращането от чл.274, ал.3 ГПК изложение, след дадени му по реда на чл.285, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3 ГПК указания, частният жалбоподател е обосновал касационно обжалване по приложно поле, твърдейки, че даденото от въззивния съд разрешение на процесуалноправния въпрос, обусловил крайния правен резултат по делото, свързан с тълкуване разпоредбата на чл.51, ал.4 ГПК / отм./ е неправилно, тъй като освен, че по делото липсват доказателства за настъпила промяна в последно вписания в съответния търговски регистър адрес на управление на ЕТ, то по делото се съдържат и изрични данни за посочен от процесуалния представител на страната служебен адрес, на който същата е била многократно призоваване.
Ответната по частната жалба страна не е взела становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл.ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана във въззивното производство страна и срещу подлежащ по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на частната касационна жалба, обусловена от формалното и съответствие с изискванията на процесуалния закон за редовността и, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, поради следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт В. окръжен съд е приел, че жалбоподателят ЕТ И. не е изпълнил в срок дадените му от В. районен съд с разпореждане № 7385/20.03.2009 год. за оставяне частната му жалба срещу предходно разпореждане на същия съд от 12. 03.2009 год. за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 4584/ 2004 год., указания за внасяне на д.т. за въззивното производство в размер на сумата 15.00 лв., поради което процесуалната санкция по чл.200, ал.1, б.”б” ГПК/ отм./ е процесуално законосъобразно приложена.
Изложение са в тази вр. съображения, че от многобройните приложени по делото и върнати в цялост съобщения до страната, оформени от съдебния служител- връчител на призовки по предвидения в процесуалния закон ред е установено, че на посочения в частната жалба на ЕТ И. адрес, последният, по сведение на съседа М. Р., не живее, както и липсва индиция за съществуващ офис, налага поради което правилно В. е счел, че в случая е налице хипотезата на чл. 51, ал.4 ГПК/ отм./ и за дадените по реда на чл. 199, ал.3, във вр. с ал.1, б.”в” ГПК/ отм./, във вр. с чл.214, ал.2 ГПК/ отм./ указания частният жалбоподател следва да се счита редовно известен на 20. 08. 2009 год..
Следователно от решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт се налага правен извод, че поставеният от частния жалбоподател въпрос на процесуалното право е значим за конкретния правен спор, поради което попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол.
Липсата на посочено от страната основание по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК – допълнителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, обаче, изключва допускане на касационното обжалване.
Създадената с действащия ГПК процесуалноправна уредба на факултативен касационен контрол, към който законодателят в хипотезата на чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК препраща, обвързва допустимостта на касационното обжалване с наличието на формални и изчерпателно посочени в чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК процесуални предпоставки, поради което отсъствието на която и да е от тях прави невъзможно разглеждането на подадената от страната касационна жалба, респ. частна касационна жалба от страна на касационната инстанция, независимо от евентуалната основателност на самите касационни оплаквания- арг. от чл.281, т.3 ГПК.
Ето защо твърдяната от настоящия частен жалбоподател в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК неправилност на въззивния съдебен акт на В. окръжен съд, която по силата на процесуалния закон не се отъждествява с основанията за достъп до касационен контрол, не би могла и да аргументира последните, както е прието и в дадените от ВКС в ТР№1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, задължителни за съдилищата в страната разяснения.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение на В. окръжен съд № 2418/ 23.10.2010 год., по ч.т.д.№ 1202/2009 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: