О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 184
София, 25.02.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1646/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 06.03.09 г. по гр. д. № 215/2004 г. Бургаски районен съд е отхвърлил предявения от И. Х. И. срещу Х. Х. Х. и Н. Х. Х. установителен иск за собственост на УПИ ХІ-634 в кв. 47 по плана на с. Л. и построените в него сгради, продобито на основание добросъвестно давностно владение.важил е предявения от ответниците насрещен ревандикационен иск и е осъдил касатора да ревандикира имота.
С решение от 30.06.09 г. по гр. д. 198/09 г. Бургаски окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното.
Недоволен от решението е останала ищецът И. И. и в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК го обжалва с довод за неправилно прилагане на материалния закон. В изложението към касационната жалба поддържа, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК тъй като съдът се е произнесъл по материалния въпрос дали установеното владение на основание устна уговорка за продажба на недвижим имот и при заплатена уговорена цена е добросъвестно, поради което и основание за придобиване на вещни права върху имота след петгодишно владение на същия. Намира решаването на този въпрос от значение за точното прилагане на закона. По отношение на решението в частта, с която е уважен ревандикационния иск не е посочено основание за касирането му, а в изложението не е обосновано наличие на предпоставка за допускането му до касационна проверка.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу подлежащо на касационна проверка решение, поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
По делото е установено от фактическа страна, че касаторът е сключил на 10.07.1998 г. с Х. Х. И. устен договор за продажба на описания имот, платил уговорената цена и му е било предадено владението на имота. През 2000 г. продавачът, а след неговата смърт и наследниците му, ответници по иска, са се противопоставяли фактически на владението. След предявяване на установителния иск от касатора, те са предявили срещу него насрещен ревандикационен иск.
Първоначалният иск е отхвърлен по съображения, че осъществяваното от касатора владение не е добросъвестно, тъй като не е основано на правно основание, годно да го направи собственик. Насрещният иск е уважен след като е прието, че ответниците се легитимират като собственици на имота на основание наследствено правоприемство, а касаторът го владее без правно основание.
Разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос е за това дали устният договор за продажба на недвижим имот и извършеното плащане на уговорена с него цена е правно основание, годно да направи касатора собственик, поради което и установеното на това основание владение е добросъвестно. Приетото, че устният договор не е правно основание по смисъл на чл. 79, ал.2 ЗС е в съответствие с практиката на ВКС и ВС на РБ. Приложената правна норма е ясна, точна и изчерпателна, поради което не се налага тълкуването й с цел разкриване точния й смисъл. По прилагането й има създадена многобройна съдебна практика, която е последователна, безпротиворечива и не се налага да бъде изоставена. Правната норма и практиката са в съответствие с обществените отношения, които уреждат.
Позоваването на основанието за допускане на касация е направено формално. Основано е на факт без правно значение – плащане на цена на основание устен договор за продажба на недвижим имот, който неформален договор не съставлява правно основание по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС. От това следва, че не е налице релевираното основание за допускане на касационна проверка на решението в тази обжалвана част.
Относно решението в частта по ревандикационния иск не е изложено нито основание за касирането му, нито е обоснована предпоставка за допускане на касационна проверка на съдебния акт в тази част, поради което не следва да се допуска до касационна проверка решението и в частта, с която е уважен ревандикационния иск.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.06.09 г. по гр. д. 198/09 г. Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: