О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София, 23.02.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1647/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЗАД „В”, гр. С. срещу решение №1682/17.04.2009 год., постановено по гр.д. №1650/2008 год. на Софийски градски съд, ІV В състав, с което е оставено в сила решение от 15.11.2007 год. по гр. д. № 1819/2007 год. на СРС, 73 състав , с което е отменено дисциплинарното уволнение, извършено със заповед №140 от 19.10.2006 год. на Изпълнителния директор на ЗАД „В” АД, гр. С., с която е прекратено трудовото правоотношение на М. С. А. като уволнението е признато за незаконно;
М. С. А. е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и ЗАД „В” АД , гр. С. е осъдена да му заплати сума в размер на 4 536 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него вреди поради незаконно уволнение за периода от 20.10.2006 год. до 20.05.2007 год., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2006 год. до окончателното й изплащане и 171,17 лв. разноски .
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост.
Иска се отмяна на решението и постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Представено е изложение по чл. 284 ,ал.3,т.1 ГПК.
В него касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Като материалноправен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК , който е от значение за точното приложение на закона, касаторът сочи въпросът от кой момент дисциплинарното наказание се смята за наложено – от датата на издаване на заповедта за уволнение или от датата на връчването й като този въпрос се поставя с оглед изпълнение на изискването за снемане на писмени или устни обяснения от наказваното лице по повод наказанието.
Ответникът по касация М. С. А. чрез процесуалния си представител адв. Х, оспорва наличието на посоченото основание за допускане на касационно обжалване, както и основателността на касационната жалба по същество.
Моли касационно обжалване да не бъде допуснато, а в случай, че такова бъде допуснато въззивното решение да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл.284 ГПК, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Независимо от нейната процесуална допустимост, обоснована от нейната редовност, за да се допусне разглеждане на касационната жалба, по същество, предвид предвидената в Гражданско процесуалния кодекс факултативност на касационното обжалване, следва формулираните процесуалноправен или материалноправен въпрос да са такива по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК, а предвид визираното основание за допустимост на касационното обжалване, в случая следва въпроса да е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Касаторът е формулирал материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК, когато този въпрос е от основните въпроси на спора, който е бил предмет на разглеждане / решаване с обжалваното въззивно решение/ и е обусловил изхода на делото. В случая за да уважи предявените искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ съдът е приел, че работодателят , касатор в настоящото производство, не е доказал , че преди налагане на дисциплинарното наказание „уволнение” е изслушал уволненият служител или е приел писмените му обяснения. Според въззивният съд, представения от служителя доклад – обяснение е следвало да предхожда издаването на заповедта за дисциплинарно уволнение, а не обратното/ в случая заповедта е издадена на 19.10.2006 год. , а доклада – обяснение е от 20.10.2006 год./ В тази насока се е позовал на разпоредбата на чл. 193,ал.2 КТ , според която работодателят предварително следва да изслуша работника или служителя или да е приеме писмените му обяснения и ако тава не е сторено дисциплинарното наказание подлежи на отмяна без да се разглежда спора по същество. На това основание заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена.
Следователно решаването на спора относно законосъобразността на уволнението не е поставен в зависимост от въпроса кога дисциплинарното наказание се счита за наложено. Отговор на този въпрос се дава в разпоредбата на чл. 195,ал.3 КТ според която, дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Спорът е решен с оглед на това , че в нарушение на чл. 193,ал.2 КТ работодателят предварително, преди да издаде заповедта на дисциплинарно наказание / тоест преди да реши да санкционира дисциплинарно служителя/ не е взел и не е съобразил неговите обяснения .
Следователно формулирания от касатора материалноправен въпрос не е такъв по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК и само на това основание, касационно обжалване на въззивното решение, не следва да се допуска..
Мотивиран от торното, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.04.2009 год., по гр.д. № 1650/2008 год. на Софийски градски съд, ІV В отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: