О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
София,12.03.2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети март през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 54 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Л. Л. Т. , действащ като ЕТ”Л”, гр. Г., против решение № 483 от 2.07.2008 г., постановено по гр.д. № 405 по описа за 2007 г. на Окръжен съд Б. , с което е оставено в сила решение № 89 от 23.03.2007 г. по гр.д. № 303 от 2005 г. на Районен съд- Г. Д. за осъждане на Л. Л. Т. , действащ като ЕТ”Л”, гр. Г. да прекрати нарушенията в УПИ * от кв.124 по плана на гр. Г., с площ от 1162 кв.м., при посочени съседи, като премахне павилиона-сглобяема конструкция, както и да заплати на А. Д. З., Д. И. З. и В. П. Г. обезщетение за лишаване от ползване в размер на 6900 лв., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Ответниците А. Д. З., Д. И. З. и В. П. Г. не са изразили становище по допустимостта на касационното обжалване.
Решаващите мотиви на съда, за да приеме, че предявените искове са основателни, са че ищците се легитимират като собственици на урегулирания поземлен имот въз основа на договори за покупко-продажба от търговско дружество, придобило собствеността по реда на ЗППДОП и от физически лица, придобили собствеността по чл.2, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1, т.1 от ЗОСОИ; процесният павилион е бил продаден също по ЗППДОП от Община Г. като сглобяем павилион с желязна конструкция на 3.01.1994 г., а ответникът го е закупил на 3.10.1995 г., като решението от 25.03.1966 г. за отстъпване право на строеж не се отнася до този павилион. Обсъдени са и са приети за неоснователни възраженията на ответника, че ищците не са придобили собствеността, тъй като не са спазени изискванията на ТЗ по отношение решението на дружеството за продажба и тъй като заповедта за обезщетяване по ЗОСОИ не е влязла в сила, както и че същия е придобил павилиона по давност. Прието е, че след като павилионът е изграден без за него да има предвиждания по плана и без строителни книжа и ответникът няма права на собственост, то същия не може да се позовава на § 16 от ПЗР на ЗУТ, след като собствениците не желаят този обект да се намира в имота им. Счетено е, че е основателен и иска по чл.59 от ЗЗД, като сочената от ответника нередовност на исковата молба, не води до съществено процесуално нарушение и не възпрепятства защитата му.
Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с посочените от него тълкувателно решение и решения на тричленни състави на ВКС. За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ практика на Върховния касационен съд, с постановленията и тълкувателните решения на Върховния съд или с трайната, повтаряща се и непротиворечива практика на касационната инстанция, съдържаща повтарящо се тълкувателно разрешение на даден материалноправен или процесуален въпрос. Тълкувателно решение № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, както и решение № 22 от 2.02.2003 г. по гр.д. № 2887/2001 г. на ВКС, ІV г.о и решение № 693 от 27.05.2002 г. на ВКС, ІV г.о. са свързани с тълкуване на предпоставките за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ, приложното поле на чл.2, ал.6 от ЗОСОИ, пределите на косвения съдебен контрол на заповедите по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. и как се възстановява собствеността по ЗАВОИ и по Закона за кооперациите, поради което дадените разрешения са неотносими към изводите на въззивния съд относно правото на собственост на праводателите на ищците, придобито по реда на ЗППДОП и чл.2, ал.1, т.1 и чл.3, ал.1, т.1 от ЗОСОИ.
Касаторът се позовава и на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като съдът е приел, че исковата молба е нередовна, но се е произнесъл по същество, без да отстрани констатираните процесуални пречки, което е в противоречие с константната практика на ВКС и разрешенията в решение № 1* от 23.11.2001 г. по гр.д. № 181/2001 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 577/21.06.2000 г. по гр.д. № 1793/99 г. на ВКС, ІV г.о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. В случая изложението на касатора следва да бъде квалифицирано по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Същите обаче са неотносими към изводите на въззивния съд, който независимо от некоректната формулировка на извода си, по същество е приел, че липсва нередовност на исковата молба. Наведените в тази насока доводи не са свързани с редовността на иска за присъждане обезщетение за лишаване от ползване, а с неговата основателност и въззивният съд ги е обсъдил при постановяване на решението.
В обобщение не е налице хипотезата по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 483 от 2.07.2008 г., постановено по гр.д. № 405 по описа за 2007 г. на Окръжен съд- Б.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: