О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 184
София, 08.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 488/2008 година
Производство по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1, т.1 ГПК
Образувано е по касационна жалба на “Б” ЕООД-гр. Пловдив против въззивно решение № 722 от 12.05.2008 г. по в.гр.д. № 742/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което се остаовя в сила решение № 156 от 18.12.2007 г. по гр.д. № 2263/2006 г. на Пловдивския районен съд, ХІІ граждански състав, с което са отхвърлени кумулативно съединените искове на касатора с правно основание чл.79 и чл.92 ЗЗД, предявени срещу Д. Л. Г., действащ в качеството си на Е. “Д”, както и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.61, ал.2 ЗЗД.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
В изложението, депозирано по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд е този за воденето на чужда работа без пълномощие, който бил разрешен в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като в подкрепа на твърдението за наличието на това основание са цитирани ППл на ВС № 1/28.05.1979 г., Решение № 797 от 23.10.2006 г. по гр.д. № 948/2005 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 1* от 04.10.1995 г. по гр.д. № 1377/1994 г. на ВС, ІV г.о., Решение № 461 от 12.05.1986 г. на ВС, ІІ г.о., Решение № 3* от 24.12.1973 г. по гр.д. № 2131/1973 г. на ВС, І г.о., Решение № 1* от 10.08.1957 г. по гр.д. № 3966/1957 г. на ВС ІV г.о. и Решение № 2* от 24.11.1956 г. по гр.д. № 7388/1956 г. на ВС ІV г.о.
Ответникът Е. “Д” в депозирания по реда на чл.287, ал.3 ГПК писмен отговор изразява становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не въззивното решение, като при условията на алтернативност поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия като констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касацонен контрол съдебен акт в рамките на преклузивния месечен срок по чл.283 ГПК намира, че същата е редовна и дължи произнасяне по наличието на твърдяното от касатора основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
За да потвърди отхвърлителното решение на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел от фактичека страна, че през исковия период ищецът не е бил лицензиран или регистриран по реда на ЗЧОД да извършва охранителна дейност, а само “самоохрана”, в което право не се включвало предлагане на услугата “охрана” на други правни субекти. Въз основа на доказателствата, сочещи че ответникът самостоятелно е осигурил охрана на ползваните от него обекти на територията на ищеца, съдът е приел, че създадаването от страна на “Б” Е. на звено за самоохрана не е предприето И в чужд интерес, т.е. в интерес и на ответника, което обусловило правния му извод, че искът по чл.61, ал.2 ЗЗД е неоснователен.
Допустимостта на касационното обжалване е визирана от законодателя в нормата на чл.280, ал.1 от ГПК и предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
При извършената проверка касационната инстанция констатира, че с обжалваната част на решението правилно предявения евентуален иск е квалифициран като такъв по чл.61, ал.2 ЗЗД. Касаторът не е изложил в какво се състои противоречието между разрешения от въззивния съд правен спор и практиката на ВКС относно института на водене на чужда работа без пълномощие, но доколкото правните изводи относно отсъствието на елементите от фактическия му състав са изградени въз основа на констатацията, че предприетата от ищеца работа през претендирания период от време не е била в интерес и на ответника, то фактическите и правните съображения на жалбоподателя не могат да бъдат подведени под основанията на чл.280, ал.1, т.1 -3 от ГПК.
Същественият материалноправен въпрос е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващата воля на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Доколкото касаторът изцяло интерпретира фактите по делото и аргументира доводи за необоснованост на акта на окръжния съд, твърдяната неправилност на решението не би могла да аргументира наличието на основанията за касационно обжалване, ако същата се изразява в необоснованост на въззивния акт, при която са опорочени фактическите констатации на съда и въз основа на тях е приложен материалният закон.
По изложените съображения касационният съд намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 722 от 12.05.2008 г. по гр.д. № 742/2008 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: