2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 01.4.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков
2. Ерик Василев
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 66 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Л. В. против решение № 62/02.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 209/2019 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивен съд е приел, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на районен съд.
Съдът е приел, че до 02.02.2018г. – датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК по кредита е била внесена сумата 6 222.59 лева, като последното плащане по кредита е направено от ответницата на 14.12.2016г. Прието е, че след смъртта на кредитополучателя по кредита са постъпвали суми, които са внасяни от ответницата по делото от 10.02.2016г. до 13.12.2016г. общо в размер на 3 655.03 лева. Крайното заключение на експертизата е, че по кредита остава неиздължена главница към 02.02.2018г. в размер на 22 365.91 лева, неиздължена редовна лихва към същата дата – 3 599.91 лева, санкциониращата лихва към същата дата – 125.63 лева и банкови такси за предсрочна изискуемост 120 лева. Прието е от съда, че са налице основания за обявяване на кредита са предсрочно изискуем и уведомяването на ответницата за предсрочната изискуемост. Съдът е приел, че след смъртта на наследодателя банката кредитор е изпълнила задължението си и е уведомила наследниците за съществуващото задължение, като смъртта на наследодателя е настъпила на 19.01.2016г., а ответницата извършила плащане на първата вноска по кредита на 01.02.2016г. и е продължила изплащането на дължимите суми по кредита до края на 2016г., след което е преустановила плащанията, поради което съдът е приел, че банката е упражнила надлежно правото си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и е уведомила за това ответницата лично на 18.01.2018г., което предхожда молбата за издаване на заповед за изпълнение. Съдът е намерил за неоснователно оплакването във въззивната жалба във връзка с наличието на обезпечение по кредита, което банката не реализирала след сключването на договора, тъй като това оплакване е направено и в отговора на исковата молба, тъй като е прието, че наследодателя на ответницата е оперирал със сумите по сметката, които са постъпвали от неговата пенсия, тъй като до смъртта си вноските по кредита са погасявани редовно от пенсията му. Съдът не е обсъдил оплакванията във въззивната жалба относно обстоятелството, че липсва покана за доброволно изпълнение, тъй като това възражение се прави във въззивната жалба, не е направено с отговора на исковата молба и не следва да се обсъжда.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се също така, че решението е очевидно неправилно- касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК.
Първи правен въпрос, поставен от касатора е процесуалноправен – следва ли съдът да обсъди всички представени доказателства и да обсъди всички доводи на страните. В тази насока е посочен и втория правен въпрос, касаещ задължението на съда да посочи кои факти и обстоятелства приема за доказани и кои не, въз основа на събраните по делото доказателства. По така формулираните правни въпрос не се сочи обосновка в насока, кои доказателства съдът не е обсъдил и кои възражения и доводи на страните не е обсъдил при постановяването на решението си. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване, въпросите са поставени бланкетно, като от съдържанието на касационната жалба може да се направи извод, че се прави оплакване във връзка с твърдението на касатора, че не е получил валидно уведомление за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Това оплакване не представлява правен въпрос, а е въпрос, касаещ фактите по спора, доколкото съдът е приел, че подобно уведомление е достигнало до касатора по делото. В производството по чл.288 ГПК не се проверява правилността на решението и неговта обоснованост, поради което така поставени, правните въпроси са неотносими към това производство.
Сочи се правен въпрос, в изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, следва ли да се посочи освен общото задължение, остатъка от сумата, както и задължението по пера. По този правен въпрос се твърди, че е налице противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
На първо място, за да е относим правния въпрос, съдът следва да е формирал правни изводи по него с обжалването решение, за да се търси и евентуално за да е налице противоречие с практиката на ВКС. В случая, въззивният съд не се е произнесъл по правния въпрос, поради което на това основание следва да се приеме, че въпросът е неотносим към настоящото производство. На следващо място се твърди противоречие с практиката на ВКС, като в посочените и представените с касационната жалба съдебни решения на ВКС не се е обсъждал поставения правен въпрос, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Соченото основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност не се обосновава от касатора, като основанието е посочено бланкетно, поради което не следва да се приеме за основателно.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване и същото не следва да се допуска, като в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състав на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 62/02.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 209/2019 г. от състав на Окръжен съд – Видин.
ОСЪЖДА Ц. Л. В. да заплати на „Банка ДСК” ЕАД на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 300/триста/ лева.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.