Определение №185 от 13.3.2014 по търг. дело №2975/2975 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 185

гр. София, 13.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести март през две хиляди и четиринадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА

като изслуша докладваното от съдия Костадинка Недкова т. д. N 2859 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК и чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по: 1/ касационна жалба на Т. М. В. и В. Г. И., [населено място], срещу решение № 1925 от 05.12.2012г. по гр.д. № 2002/2012г. на Софийски апелативен съд, с което, след частична отмяна на решение № 1900 от 20.03.2012г. по гр.д. № 543/2010г. на Софийски градски съд в уважителната част, са отхвърлени исковете на касаторите срещу [фирма], [населено място], с правно основание по чл.226, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Г. В., настъпила при ПТП на 07.10.2006г., за сумите, представляващи разликата от 10 000 лева до 100 000 лева по иска по чл.226, ал.1 КЗ на Т. В., съответно за разликата от 8 000 лева до 100 000 лева по иска по чл.226, ал.1 КЗ на В. И., ведно със законна лихва върху сумите, считано от 07.10.2006г. до окончателното плащане; 2/ по частна жалба на Т. М. В. и В. Г. И., [населено място] срещу определение № 431/ 22.02.2013г. по гр.д. № 2002/ 2012г. на Софийски апелативен съд, с което е допълнено по реда на чл.248 ГПК постановеното по делото решение в частта относно разноските, като частните жалбоподатели са осъдени да заплатят на [фирма], [населено място], на основание чл.78, ал.8 ГПК, адвокатско възнаграждение в размер на 3650 лева.
В касационната жалба, съответно в частната жалба, се иска отмяна на обжалвания акт, като неправилен, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, по съображения, подробно изложени в жалбата, съответно частната жалба. Иска се присъждане на разноските, направени за настоящото производство.
Ответниците по касационната жалба и по частната жалба, [фирма], [населено място], и Г. фонд, не вземат становище по тях.
. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, съответно частната жалба, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежна страна в законоустановения преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, с което са намалени определените по чл.226, ал.1 КЗ от първоинстанционния съд размери на обезщетенията за неимуществени вреди от смъртта на Г. В. – съпруг, съответно баща, на ищците, въззивният съд е приел, че въпреки, че и двамата водачи на моторните превозни средства /микробус и лек автомобил/, участници в ПТП, са допринесли за настъпване на произшествието, основната причина за инцидента е навлизането на микробуса в платното за движение на лекия автомобил, поради което приносът на водача на лекия автомобил, застрахован при ответното застрахователно дружество, за настъпване на вредоностния резултат е определен в размер на 1/10, съобразно който е ангажирана отговорността на застрахователя по гражданската отговорност на делинквента. Изложени са съображения, че съгласно чл.223, ал.1, изр.1 КЗ и чл.257, ал.1, изр.1 КЗ, с договора за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежанието и/или използването на МПС. Въз основа на това е направен извода, че застрахователят отговаря спрямо увреденото лице за причинените от застрахования вреди, но не и за тези причинени от трети лица, поради което в хипотеза, когато застрахованият отговаря за причинените вреди солидарно с други съизвършители, застрахователят отговаря до размера на приноса за увреждането на застрахования при него делинквент, а не за пълния размер на вредите. Допълнително е посочено, че застрахователят и застрахованият не са солидарни длъжници, поради което разпоредбите на чл.53 и чл.127, ал.2 ЗЗД не намират приложение при дължимото от застрахователя обезщетение.
Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК с твърдението, че въззивното решение съдържа произнасяне по значимите за изхода на делото въпроси: /1/ При възникване на солидарна отговорност за прекия причинител на вредите, дължи ли застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност” плащане на цялата сума, дължима от солидарно отговорния застрахован делинквент?; /2/ Налице ли са предпоставките за намаляване на обезщетенията за неимуществени вреди при липса на съпричиняване на вредоностния резултат от пострадалото лице?; /3/ Поставя се и въпрос за неправилно отчетената степен на съпричиняване от двамата водачи на МПС при ПТП. Касаторите се позовават на осъществяването на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е обуславящ за изхода на спора вторият, формулиран от касаторите въпрос, тъй като по отношение на него липсва произнасяне от въззивния съд, който не е извършил редуциране на размера на обезщетенията, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. Решаващият състав е приел, че е налице съпричиняване на увреждането от двама делинкветни, а не, че е налице принос за настъпване на вредоностния резултат от пострадалото лице – пътник на задната седалка в едно участвалите в ПТП моторни превозни средства.
Спрямо третия въпрос също липсва общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Въпросът, каква е степента на съпричиняване на увреждането от страна на всеки от делинквентите, е относим за правилността на атакувания акт, поради което може да бъде предмет на касационния контрол, но не и на фазата по допускането му.
С оглед неосъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, съдът не обсъждане наведените от касатора допълнителни селективни критерии във връзка с въпрос втори и трети от изложението.
От друга страна, общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация е налице по отношение на първия, формулиран от касаторите въпрос за обема на отговорността на застрахователя към увреденото лице, когато застрахованият за гражданската си отговорност при него делинквент е съпричинил увреждането наред с други лица. Той е относим към предмета на конкретното дело, образувано по предявени искове по чл.226, ал.1 КЗ, и обуславя изхода му, с оглед решаващият мотив на въззивния съд за намаляване на размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, поради ограничаване на отговорността на застрахователя до приноса за увреждането на застрахования при него делинквент.
Във връзка с така поставения въпрос не се доказва първият релевиран селективен критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като цитираните решение №210/2002г. на II НО на ВКС и решение № 794 1973г. на I ГО на ВКС не са приложени към изложението, а решение № 341/ 09.04.1985г. по гр.д. № 126/1985г. на IV ГО на ВКС и решение № 1522/11.11.1984г. по гр.д. № 963/ 1984г. на IV ГО на ВКС не дават отговор на поставения въпрос за отговорността на застрахователя в очертаната по-горе хипотеза, а интерпретират единствено въпроса за отговорността към увреденото лице на самите делинквенти, съпричинили увреждането.
Налице е, обаче, второто посочено от жалбоподателите допълнително основание за касационно обжалване – по чл.280, ал.1, т.3 от ТЗ, тъй като точното прилагане на закона и развитие на правото формират основание за допускане на касационно обжалване, което е налице, когато приносът в тълкуването на закона осигурява решаването на делата, съобразно точния смисъл на закона, какъвто е и настоящият случай. При липсата на задължителна съдебна практика, наличието на неяснота на разпоредбите относно обема на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” в хипотеза на причиняване на увреждането от няколко лица, едно от които е застрахованото при него лице, налага преодоляването й по тълкувателен път.
Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне, съгласно чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях, отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, или отговаря съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент ?”.
С оглед допускането на решението до касационно обжалване и обуславящия характер на произнасянето по съществото на спора спрямо отговорността за разноските, разглеждането на частната жалба срещу определението на въззивния съд по чл.248 ГПК следва да се извърши ведно с касационната жалба и с оглед резултата от нея. С оглед задължителните разяснения, дадени в т.24 от Тълкувателно решение №6/ 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, постановеният по чл.248 ГПК акт на въззивния съд се обжалва по реда на чл.274, ал.2 ГПК, поради което обжалването му не е предпоставено от основанията на чл.280, ал.1 ГПК.
Жалбоподателите са освободени от внасянето на държавна такса по чл.83, ал.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

ДОПУСКА касационно обжалване на решение №109 от 20.01.2012г. по в.т.д. № 2085/2011г. на Софийски апелативен съд.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, с оглед освобождаване на жалбоподателите от внасяне на държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар