4
определение по гр.д.№ 3904 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
София, 13.04. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3904 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. П. и Е. П. П. срещу решение № 3889 от 01.06.2017 г. по в.гр.д.№ 9274 от 2016 г. на Софийския градски съд, IV-В въззивен състав, с което е потвърдено решение от 12.01.2016 г. по гр.д.№ 19449 от 2010 г. на Софийския районен съд, 65 състав за допускане на делба на апартамент с площ от 94 кв.м., находящ се в [населено място], м.“О.“, [улица], ет.4 /тавански/ между следните лица и при следните квоти: С. Г. Л.- 1/2 ид.ч. и М. Г. П. и Е. П. П.- 1/2 ид.ч. в режим на съпружеска имуществена общност.
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е недопустимо и неправилно поради противоречие с материалния закон и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите практика на ВКС /решение № 668 от 29.05.1985 г. по гр.д.№ 108 от 1985 г. на ВС, I г.о./ по въпроса: Разполага ли заветникът съгласно чл.16, ал.2 от Закона за наследството, който не е наследник по закон, с иск за делба на наследството срещу законните наследници и допустим ли е такъв иск ?
Освен това, според касаторите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос: При направено още в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иск за делба от заветник по чл.16, ал.2 ЗН, приложим ли е чл.110 от Закона за задълженията и договорите или се прилага нормата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността ?
В писмен отговор от 26.09.2017 г. ответницата по жалбата С. Г. Л. оспорва касационната жалба. Моли касационното обжалване на решението на Софийския градски съд да не бъде допускано и да й се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани страни, в срока за обжалване, посочен в чл.283 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл. 280, ал.2 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./ подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.
За да постанови обжалваното решение за допускане на делбата на процесния апартамент между касаторите и С. Г. Л. при равни квоти, въззивният съд е приел, че страните са съсобственици на този апартамент: ищцата С. Г. Л. е собственик на 1/2 ид.ч. на основание саморъчно завещание /завет/ от 31.07.1984 г., направено от Г. П. Д. в нейна полза, а ответниците са собственици на останалата 1/2 ид.ч. от апартамента на основание договор за покупко-продажба от 28.12.1998 г., сключен със съпругата на Г. Д.- З. М. Д..
Така постановеното решение не противоречи на посоченото от касаторите решение № 668 от 29.05.1985 г. по гр.д.№ 108 от 1985 г. на ВС, I г.о. В това решение на ВС е прието, че заветникът, комуто е завещан конкретен имот, не разполага с иск срещу наследниците по закон за делба на този имот, защото между тях не съществува съсобственост /защото с откриване на наследството по силата на завещанието имотът става собственост изцяло на заветника/. Прието е, че заветникът би могъл да предяви иск за делба, ако предмет на завещанието са идеални части от имота, а не целия имот. В този случай с откриване на наследството и по силата на завещанието би се създала съсобственост между заветника и наследниците по закон и би имало основание да се предяви иск за делба. В обжалваното решение на СГС напълно в съответствие с това решение на ВС е прието, че ищцата С. Л. има право да предяви иск за делба на процесния апартамент, тъй като по силата на завещанието от 31.07.1984 г. тя е станала собственик само на 1/2 ид.ч. от апартамента и от този момент е възникнала съсобственост между нея и собственицата на останалата част от апартамента /съпругата на завещателя З. Д./, а в последствие- с ответниците като правоприемници на З. Д. по договора за продажба,обективиран в нотариален акт № 120 от 28.12.1998 г.
Поради това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК /редакция преди изм. на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./ за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския градски съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради следното: Поставеният от касаторите въпрос /при направено още в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност за предявяване на иск за делба от заветник по чл.16, ал.2 ЗН, приложим ли е чл.110 от Закона за задълженията и договорите или се прилага нормата на чл.34, ал.3 от Закона за собствеността/ не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл, а и не е бил длъжен да се произнася, доколкото ответниците М. П. и Е. П. не са заявили своевременно възражение за погасяване на предявения от С. Л. иск за делба по давност: Такова възражение не е заявено нито в отговора на исковата молба от М. П. от 08.03.2011 г. /лист 44 от първоинстанционното дело/, нито в първото по делото съдебно заседание, проведено на 08.12.2011 г. /лист 84 и лист 85 от делото/, нито в първото редовно проведено съдебно заседание по отношение на по-късно конституираната ответница Е. П. /лист 405 и лист 406 от делото/, нито до приключване на делото пред първата инстанция. Възражението е направено за първи път във въззивната жалба на М. и Е. П. и поради това че е преклудирано, въззивният съд не е дължал произнасяне по него.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че по делото е предявен иск за делба, който съгласно ясната и категорична разпоредба на чл.34, ал.3 ЗС не се погасява по давност, независимо от това дали се касае за делба на съсобствена или сънаследствена вещ и дали искът е предявен от съсобственик на самостоятелно основание, от заветник или от наследник по закон на бившия собственик на имота. След отмяната на чл.50 от Закона за наследството /отм.- ДВ бр.60 от 1992 г./ вече не е предвиден и срок за приемане на наследствата.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1800 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3889 от 01.06.2017 г. по в.гр.д.№ 9274 от 2016 г. на Софийския градски съд, IV-В въззивен състав.
ОСЪЖДА М. Г. П. и Е. П. П. и двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 13, чрез адв.Д. Н. да заплатят на С. Г. Л. със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.4, чрез адв.С. Д. И., на основание чл.78 ГПК сумата 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.