3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
[населено място] ,17,03,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на девети март, през две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2519 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Ц. В. против решение от 27.03.2014 год. по т.д.№ 9 900 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГО , ІV д състав, с което е отменено решение № ІІ -54 – 97 / 15.04.2013 год. по гр.д. № 27302 / 2012 год. на Софийски районен съд,54 състав и вместо това е уважен предявеният от „Ю.д.п.„ ДП против касаторката , по реда на чл.422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , иск за установяване задължение на същата по сключени с ищеца договори за услуга,в размер на 16 722 ,34 лева, ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 05.06.2012 год. до окончателното му изплащане. Касаторката оспорва правилността на въззивното решение с доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – предвид постановяването му единствено въз основа на липса на възражение от ответницата относно качеството, в което е заявила извънсъдебно признание на вземането, въпреки наличието на писмени доказателства,оборващи материалноправната й легитимация като страна по сключен с ищеца договор.В тази връзка се твърди и постановяване в противоречие с материалния закон – чл.20 ЗЗД , тъй като не съществуват предпоставки за тълкуване на направеното от ответницата признание, като изявление за встъпване в чужд дълг,за да би било ценено с последиците си на признание по отношение ответницата.Намира недопустимо предявяването на иска срещу управителя на търговското дружество, вместо срещу последното,само поради последиците на неизвършена от същото пререгистрация,по реда на пар.4 ПЗР на ЗТР. По основанието необоснованост не са изложени конкретни съображения .
Ответната страна – „Ю.д.п.„ ДП – не е заявила становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :
Ищецът е предявил иск за установяване на вземане, за което и по реда на чл.410 ГПК му е издадена заповед за изпълнение срещу ответницата като физическо лице .В обосноваване произхода на вземането,в заявлението за издаване на заповедта е записано : незаплатени ловни услуги по два разплащателни протокола – № Л 004345 / 05.11.2008 год. и № 002013/15.05.2009 год. и фактура № 28 / 29.05.2009 год..Същите са приложени към исковата молба,съставени са едностранно от ищеца,не сочат ответницата като възложител и платец, но също и дружеството , което представлява [фирма]. Ищецът изрично уточнява,че по нейно искане платежният документ е съставен на трето лице,независимо от правените от самата нея заявки.Ищецът не твърди да е договарял с третото лице – дружество, посочено във фактурата, нито с лицата упоменати в разплащателните протоколи .
За да уважи предявеният иск съдът се е съобразил с представеното, изходящо от ответницата признание, за дължима от същата сума от 16 722,34 лева – възнаграждение за услугите, индивидуализирани именно с двата разплащателни протокола и фактура. Въззивният съд не е споделил съображението на първоинстанционния, че след като писмото , в отговор на което ответницата е направила признанието ,е било адресирано до [фирма] , дружество което същата представлява като управител, то и признанието е от името и за сметка на същото дружество, което обаче не е конституирано като ответник.Последното не следва от съдържанието на самото признание,изходящо лично от Е. Ц. В..По делото не е депозиран отговор на исковата молба, с възражение относно твърдяната от ищеца облигационна връзка именно с физическото лице Е. В., не и с дружество което същата представлява.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е формулирал следните два въпроса : 1 / Налице ли е действителна воля на страните по делото, за встъпване в дълг от ответницата,ако кредиторът – ищец не е искал такова встъпване, а само е поискал от длъжника – юридическо лице, потвърждение на вземането си – с оглед приложението на чл. 20 ЗЗД ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш.№ 347 по гр.д.№ 290 / 2010 г. на ІV г.о. на ВКС и 2 / Налице ли е правен интерес на кредитора да предяви иска срещу физическото лице , управител на непререгистрирало се в търговския регистър дружество и предвид неизвършената пререгистрация и допустим ли е такъв иск при липса на доказателства за встъпване в дълг ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с определения по реда на чл. 274 ал.3 ГПК – № 726 по ч.т.д.№ 512 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС и № 1002 по ч.т.д.№ 758 / 2012 год. на ІІ т.о. на ВКС.
Формулираните два въпроса не са включени в предмета на спора и в отговор на същите въззивният съд не е обосновал решаващите си изводи за уважаване на иска. Предвид липсата на надлежно оспорване в преклузивния срок по чл.131 ГПК, в предмета на спора не е въведено възражение на ответницата, че в трайните си търговски отношения с ищеца е действала от името и за сметка на друго лице , каквото впрочем не следва и от материализираното от нея признание на вземането. Последното не съдържа волеизявление за встъпване в дълг , поради което и не е коментирано такоав.Съответно,ирелевантен е въпрос, свързан с правния интерес за предявяване иск срещу физическо лице – управител на непререгистрирало се дружество, тъй като ответницата не е заявила подобно възражение: сключване на договорите за предоставяне на ловни услуги от името и за сметка на конкретно търговско дружество, както и за извършено признание дълга на същото.Ищецът изрично е отрекъл такава договорна връзка.Още повече, че подобно твърдение е изначално относимо не към правния интерес,като положителна процесуална предпоставка,а към обосноваване пасивната материалноправна легитимация по иска.Съдът не е тълкувал и липсва договорна клауза, подлежаща на тълкуване по смисъла на чл.20 ЗЗД.Въпросите са по начало фактологични, не предпоставят еднозначен и общовалиден отговор на правен въпрос, извън обстоятелствата и доказателствата по конкретет спор,макар че са напълно чужди и на настоящия,така както е бил въведен от ищеца в процеса, при пълно бездействие на ответницата до предявяване на касационната жалба .
Предвид необосноваване на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, излишно,а и невъзможно е коментирането на сочения допълнителен такъв – по чл.280 ал.1 т.1 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.03.2014 год. по т.д.№ 9 900 / 2013 год. на Софийски градски съд, ГО, ІV д състав.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :