3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
[населено място] 18. 02. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5117 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба на И. Ц. И. от [населено място], общ.Т., чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 08.05.2014г., постановено по в.гр.д. №77/2014г. на Търговищки окръжен съд, с което след отмяна на решение от 31.01.2014г. по гр.д.№505/2013г. на Търговищки районен съд в обжалваната част, е уважен предявения от М. И. Г. иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. И. Г., чрез процесуален представител адв.Н., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част, е уважен предявения от М. И. Г. срещу И. Ц. И. иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 17 250лв., представляваща частта от цената на разпореден от него имот преди вписване на исковата молба за разваляне на сключения с наследодателите на страните по делото договор срещу прехвърляне на собствеността на недвижим имот за издръжка и гледане, за притежаваните от ищцата наследствени права.
Касаторът сочи, че: „делото е решено при противоречива съдебна практика акцесорният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД като съдът преди да е влязъл в сила съдебният акт по главния иск се произнася по акцесорния такъв, който се явява и недопустим”. Касаторът не сочи и не представя доказателства за наличие на противоречива съдебна практика, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, нито настоящият състав намира вероятност въззивното решение да се окаже недопустимо по наведените от касатора доводи. Отделно от това следва да се посочи, че действително предявеният иск за неоснователно обогатяване в размер на частта от цената на разпореден от ответника имот преди вписване на исковата молба за разваляне на сключения с наследодателите на страните по делото договор срещу прехвърляне на собствеността на недвижим имот за издръжка и гледане, за притежаваните от ищцата наследствени права, предпоставя разваляне на сключения договор за издръжка и гледане. Именно поради това, че уважаването на единия иск обуславя другия, искът за обезщетение за неоснователно обогатяване може да се предявява /съединява/ с иска по чл.87, ал.3 ЗЗД чрез обективно съединяване на искове /чл.210, ал.1 ГПК/.
Касаторът не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Касаторът сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното възражение за прихващане със сумите, представляващи паричното изражение на престираните грижи и гледане към двамата прехвърлители от приобретателя, в противоречие с представената съдебна практика, че предмет на силата на присъдено нещо на решението са и насрещните права на ответника, предявени с възражение за прихващане. За да възникне сила на присъдено нещо относно тези насрещни права на ответника, нужно е по тях съдът да се е произнесъл. Когато съдът не се е произнесъл по възражението за прихващане, страната може да иска допълване на решението /чл.250 ГПК/. Касаторът сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по направеното възражение за прихващане, но не е поискал допълване на решението, за да може при евентуален неблагоприятен за него резултат да обжалва допълнителното решение по неговото искане.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 785лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.05.2014г., постановено по в.гр.д. №77/2014г. на Търговищки окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Ц. И. да заплати на М. И. Г. сумата 785лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: