1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 185
гр. София, 19.03.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 497 по описа за 2011г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [община], приподписана от процесуален представител главен юрисконсулт П. В. срещу решение № 79 от 21.02.2011г. по т. дело № 1224/2010г. на Апелативен съд П., търговско отделение, 3 състав, с което е потвърдено решение № 79 от 21.10.2010г. по т. дело № 37/2010г. на Пазарджишки окръжен съд, търговско отделение, с което [община] е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 35 747,17 лв., дължима по договор за строително-ремонтни работи, сключен между страните на 10.02.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.03.2010г. до окончателното й плащане, както и направените по делото разноски в размер 1 829,89 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писменото изложение към нея релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК: въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на съдебна практика: „неподписаната от представляващия юридическото лице фактура, а от друго неоправомощено лице, представлява ли основание за заплащане на посочената във фактурата сума”. Касаторът моли решението да бъде допуснато до касационно обжалване, след което да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира присъждане на разноски.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Ц. Б. оспорва касационната жалба и прави възражение за нейната недопустимост, евентуално неоснователност поради това, че посочените от касатора основания не съответстват на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли въззивното решение да не бъде допуснато до касационно обжалване и претендира присъждане на направените разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е редовна по смисъла на чл. 284 ГПК – подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, отговаря на законовите изисквания и е насочена срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за изработка и че възложената работа е извършена. Решаващият съдебен състав е направил извод за неоснователност на възражението за недължимост на вземането поради подписване на фактурата от неупълномощено лице. Изложил е съображения, че това действие е потвърдено от възложителя на работата, защото законният представител на [община] не се е противопоставил на подписването на фактурата веднага след узнаването, което е станало с получаването на поканата за доброволно плащане вх. № [ЕГН]/15.06.2009г., осчетоводяването на фактурата и извършеното частично плащане. Въззивният съд е приел, че условието на разпоредбата на чл. III, т. 4 от договора за извършване на плащането е изпълнено, а именно оригиналната фактура е представена и не е било необходимо последващо полагане на подпис от представител на задълженото по фактурата лице.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос е релевантен за спора, но по отношение на него не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената в резултат на неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й, предвид приети изменения в законодателството и промяна на обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Налице е постоянна съдебна практика, обективирана в решения № 138/17.10.2011г. по т. дело № 728/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и решение № 34/22.02.2010г. по т. дело № 588/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о ., постановени по реда на чл. 290 ГПК и трайноустановена практика, формирана по отменения ГПК /решения по т. дело № 90/2006г., т. дело № 492/2004г., т. дело № 475/2003г., т. дело № 249/2007г., т. дело № 655/2006г. и много други на ВКС, ТК/, съгласно която основание за плащане на извършени строително-ремонтни работи е изпълнението на възложените СМР и тяхното приемане от възложителя. Неиздаването на фактура, респективно издаването на фактура и подписването й от неоправомощено лице не установява неизпълнение на договорените СМР, нито влияе за плащането на възнаграждението и не освобождава възложителя от заплащане на дължимото възнаграждение за извършената работа. Ако плащането на дължимото възнаграждение е уговорено в определен срок след издаване на фактура, то фактурата би имала значение за изискуемостта на вземането и изпадането на длъжника /възложителя в забава/, но не и за възникване на основание за плащане, тъй като задължението за плащане на цената по договора за изработка съгласно чл. 266, ал. 1 ЗЗД възниква с факта на извършената работа.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че след като не е налице твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът следва да заплати на ответника сумата 500 лв. – разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 79 от 21.02.2011г. по т. дело № 1224/2010г. на Апелативен съд П., търговско отделение, 3 състав.
ОСЪЖДА [община], [населено място], [улица] да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], жк В. – I, [жилищен адрес] ЕИК[ЕИК] сума в размер 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.