Определение №185 от 21.2.2011 по гр. дело №1619/1619 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 185

гр. София, 21.02.2011 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1619 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Р. М. Н. и Д. С. С. и Д. С. С., против решение от 06.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 4616/2003 г. от Софийски градски съд, ІІ”в” отд.
Ответникът по касационните жалби М. В. оспорва наличието на касационни основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
По предявения иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, въззивния съд е приел, че ищците, по силата на правни сделки и наследяване, са придобили правото на собственост върху спорния имот, представляващ таванска стая, която е част от собствения на ищците тавански апартамент. От този апартамент, през 1995 г. е отделена процесната стая, чрез зазиждане на вратата към апартамента на ищците и избиване на нова входна врата към стаята, от стълбището на жилищната сграда. Впоследствие, след като са отделили стаята от жилището на ищците, ответниците С. са продали на ответника Н. жилището на втория етаж на сградата, ведно с вече обособеното от тях таванско помещение, чиято собственост е спорна между страните. Съдът е приел, че спорната стая принадлежи на собствениците на апартамента, от който тя е отделена /чрез зазиждане на врата и отваряне на нова такава/ и доколкото ищците са собственици на този апартамент, то и са собственици на спорната стая. Като е приел за доказана първата предпоставка за основателност на ревандикационния иск, съдът е счел същия за основателен, доколкото е установено, че ответникът Н. владее стаята, без правно основание, противопоставимо на собствениците.
В изложението на касационните основания към жалбата на Р. Н. не се поставя правен въпрос, относим към спора. Поставя се въпрос относно необходимия срок на владение, осъществяван от държавата, годен да направи държавата собственик на недвижим имот. Този правен въпрос е неотносим към производството по чл.288 от ГПК. За да е относим правния въпрос към спора във връзка с допустимостта на касационното обжалване, същия следва да е въведен в предмета на спора и произнасянето по него да е обусловило крайните изводи на съда относно основателността на предявения иск. Въззивния съд не се е произнесъл по така поставения правен въпрос, поради същия е неотносим към спора. На следващо място не се сочи в каква насока произнасянето на касационния съд по така поставения правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационното основание, на което основава искането си жалбоподателя Р. Н.. Касационното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК предполага неясна, непълна или противоречива правна норма, която неяснота, непълнота или противоречие да бъде отстранена по пътя на тълкуването, с оглед правомощията на ВКС в тази насока. Не се сочи в каква насока материалноправните норми, уреждащи института на придобивната давност са неясни, непълни или противоречиви и в каква насока следва да бъде тълкуването. Сочения втори въпрос, касаещ квадратурата на процесната стая от тавански апартамент, не е правен въпрос, а въпрос на възприемане на фактическата обстановка от страна на въззивния съд. Проверката на фактите по делото не е допустимо да се извършва в производството по чл.288 от ГПК. Възприетата от съда фактическа обстановка е относима към обосноваността на съдебното решение, която следва да се прецени в производството по разглеждане на касационната жалба по същество, т.е. след като са налице основания за нейното допускане до касационно разглеждане, тъй като необосноваността е касационно основание, но съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, не и съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Въпроси, свързани с фактите по конкретния спор, а не правни въпроси, по смисъла на разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК , са поставени и в изложението на касационните основания, към жалбата на Д. С. С. и Д. С. С. – въпроси относно квадратурата на имотите и местоположението им, които въпроси, по съображенията изложени по-горе, са неотносими към производството по чл.288 от ГПК. Твърди се наличието на съществено процесуално нарушение, във връзка с изпълнението на задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение при първото разглеждане на спора от касационния съд, свързани с установяването на границите на имотите. На първо място, процесуалния въпрос отново касае установеното от фактическа страна от въззивния съд, което не е основание за допускане до касационно обжалване, доколкото поставения въпрос не е правен, по смисъла на чл.280 от ГПК. На следващо място, процесуалните нарушения не са касационни основания по чл.280, ал.1 от ГПК, а водят до неправилност на съдебното решение и са касационни основания по чл.281 от ГПК, т.е. тяхното наличие следва да се преценява в производството по разглеждането на касационната жалба по същество.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 4616/2003 г. от Софийски градски съд, ІІ”в” отд.
Определението е окончателно.

Председател: Членове:1. 2.

Scroll to Top